— Звучи като в рая — обади се хъдлърът, а равният му, транслиран глас не даваше възможност да се разбере дали изразява сарказъм или не. — Но ще са ви нужни много на брой лекари и от трите вида, което е прекомерно изискване към тази болница, дори ако всички от персонала станат доброволци.
— Ще ни трябват стотици индивиди от вашите видове — съгласи се Конуей, — и Драмбо не е раят на хъдлърите. Но в същото време си мислех, че може да има доктори — млади, все още буйни, новопостъпили хора, копнеещи за нов опит…
— Не съм Приликла — каза Манън със смях, — но дори и аз мога да усетя, че залагате на новобранците. Между другото, Конуей, харесвате ли студени пържоли?
За няколко минути те се съсредоточиха върху храната, така че лекият ветрец, предизвикван от крилата на Приликла — той предпочиташе да се рее по време на ядене, като твърдеше, че летежът подпомага храносмилането му — да не охлади всичко освен сладоледа.
— На срещата — каза Едуардс внезапно, — вие споменахте и други, не толкова спешни проблеми. Очаквам наборът на дебелокожи същества като Гарот тук да е един от списъка въпроси. Боях се да питам за другите…
Конуей отговори:
— Ще ни трябва съвет на място по време на този широкомащабен медицински преглед, което означава доктори, сестри и медицински техници, имащи опит в обработката и анализа на проби, покриващи възможно най-широк обхват от форми на живот. Ще трябва да поговоря с Торнастър да пусне някои от хората си от Патологията…
Приликла внезапно се подхлъзна и за малко да пъхне един от тънките си крака в десерта на Манън. Трепереше леко по време на полет, сигурен знак, че някой на масата излъчва силни и сложни емоции.
— Все още не съм станал като Приликла — отбеляза Манън, — но от поведението на приятеля ни емпат бих предположил, че си търсите и се опитвате да си намерите убедителна причина за по-близка връзка с отдела по патология и по-конкретно с една патоложка на име Мърчисън. Прав ли съм, докторе?
— Емоциите ми уж би трябвало да са лична работа — отбеляза развеселен Конуей.
— Не съм казал и дума — възрази Приликла, който все още имаше затруднения да остане в стабилно положение.
Едуардс попита:
— Коя е Мърчисън?
— О, една земянка от класификация ГБГЖ — обясни Гарот през транслатора си. — Много ефикасна сестра и с оперативен опит за повече от трийсет различни раси, наскоро се квалифицира за патолог старши клас. Лично аз я смятам за приятна и любезна, поне доколкото съм способен да не обръщам внимание на… ъъъ, физически отблъскващите за мен слоеве тлъстина, покриващи повечето от наличната й мускулатура.
— И се каните да я заведете на Драмбо с вас, Конуей? — Мониторният корпус и офицерите му имаха много старомодни идеи за смесените екипажи, дори и на дълги разузнавателни мисии.
— Само му дайте и половин възможност — обади се Манън тежко.
— Трябва да се ожениш за момичето, Конуей.
— Вече са женени.
— О!
— Това е много странно заведение, майоре — обади се Манън с усмивка, — пълно е с чудати или необичайни явления. Да вземем секса за пример. За голям брой от съществата той представлява или продължителен неволен процес и е също толкова публичен — стига да има нужната степен от стимулация — като дишането, или е физиологичен катаклизъм, който ги разтърсва, да речем, само за по три дни в годината. Хора като тях намират, че изумителните усложнения и ритуалното поведение, свързано с подбора на партньор и размножаването при нашите видове, са трудни за разбиране. Макар че трябва да признаем — има и някои, пред чийто сексуален живот нашият изглежда прост като кръстосано осеменяване. Това, което се опитвам да посоча обаче е — продължи той, — че голямото мнозинство от извънземните просто не разбират защо женските от нашия вид трябва да изгубват самоличността си, да предават най-ценното от всичко свое — името си. За много от тях това намирисва на робство, или поне втора класа гражданство, а на други им се струва пълна идиотщина. Те не разбират защо една земянка лекар, сестра или техник би сменила личността си и би приела името, принадлежащо на друго същество поради чисто емоционални причини. Същото, между другото, се отнася и да нашия компютър. Тъй че те си запазват професионалните имена, като актрисите и други жени с подобни професии, и много внимават да ги използват всеки път, за да избегнат объркване от страна на извънземните, които…
— Той вече схвана — сухо се обади Конуей. — Но понякога ми се ще да ми обясниш разликата между аматьорка и професионалистка.