— Държат се различно в интимни условия, естествено — ухили се Манън все едно не забелязваше ядосания блясък в очите на приятеля си. — Някои от тях са достатъчно освободени да се наричат един друг с първите си имена.
— Трябва ни екип патолози — продължи Конуей, като на свой ред игнорира колегата си, — но много повече се нуждаем от местна помощ. Народът на Шурешън поради физиологични причини може да ни осигури само морална подкрепа, което означава, че всичко зависи от осигуряването на сътрудничеството на пиявичните ни приятели. Тук опираме до теб, Приликла. Ти наблюдаваше емоционалните реакции по време на срещата. Някакви идеи?
— Боя се, че не, приятелю Конуей — отвърна емпатът. — По време на цялата среща драмбонският лекар беше в съзнание и нащрек, но не реагира на нищо, което беше казано или направено и не се зае с концентрирано мислене. Излъчваше само усещания за добро състояние, засищане и самодоволство.
— Със сигурност свърши добра работа с келгианеца — отбеляза Едуардс, — а за пиявица пинта-две кръв, които погълна…
Приликла любезно изчака отклонението да приключи и продължи:
— Имаше много краткотрайно повишаване на интереса, доловимо когато членовете на срещата влязоха за пръв път в стаята — емоцията обаче не беше любопиство, а по-скоро нарастване на вниманието, нужно за точна идентификация.
— Имаше ли показания, че пътуването насам го е засегнало? — попита Конуей. — Повлияло е на умствените му или физически способности, нещо такова?
— Мислеше само доволни неща — отвърна Приликла, — тъй че отговорът е отрицателен.
Те обсъждаха драмбонския доктор, докато не се наканиха да напуснат трапезарията и тогава Конуей отбеляза:
— О’Мара ще се радва да разполага с помощта ти, приятелю, докато прекарва нашия кръвосмучещ приятел през своите психологически виражи, тъй че ще съм ти благодарен, ако можеш да наблюдаваш емоционалното му излъчване докато се установи контакт. Майорът може да иска да изчака с обаждане до мен, докато комуникацията приключи и за драмбонеца бъде програмиран специален транслаторен пакет. Но аз бих искал да разполагам с всичката полезна информация, която можеш да измъкнеш…
Три дни по-късно той се канеше да се качи на „Декарт“ с Едуардс и първата глутница наборници — много внимателно подбрано малцинство, за което той се надяваше, че с ентусиазма си ще привлече и подготви още мнозина — когато интеркомът започна кротко да настоява доктор Конуей да се свърже с майор О’Мара незабавно, а настоятелността му бе подсилена от двойно прозвъняване — сигнал за най-спешно повикване. Той махна на другите да продължават и отиде до комуникатора на шлюза.
— Радвам се, че те хванах — каза главният психолог веднага след като Конуей се представи. — Сега слушай, не говори. Ние с Приликла не стигнахме доникъде с този драмбонски лекар. Той излъчва, но не съумяхме да го развълнуваме с нищо, така че не можем да установим даже препочитанията и вкусовете му. Знаем какво вижда и чувства, но не сме сигурни дали чува и говори, а ако пък може — как прави тези работи. Приликла мисли, че вероятно владее слаба форма на емпатия, но докато не го извадим от равновесие и не го развълнуваме, няма начин да го докажем. Не се признавам за по-беден, Конуей, но ни връчихте проблем, който може би има идиотски просто решение…
— Опитахте ли с мислеконтролирания инструмент?
— Това бяха първото, второто и двайсет и осмото нещо, което пробвахме — кисело отвърна О’Мара. — Приликла засече съвсем леко повишаване на интереса — както твърди, като при съзерцание на познат предмет. Но драмбонецът не се опита да овладее тази играчка. Бих казал, че ни сложихте таралеж в гащите, Конеуй. Може би най-простият отговор ще е да ни пъхнете още един такъв.
Главният психолог мразеше да дава излишни обяснения, също както хората с наднормено тегло не обичат стълбищата, така че Конуей се замисли за момент, преди да каже:
— Значи искате да ви докарам още един драмбонски доктор, така че да го наблюдавате и да подслушате разговора им, когато се срещнат, и да възпроизведете метода с транслатора…
— Да, докторе, да! И по-бързичко — рече О’Мара, — преди на вашия главен психолог да му потрябва психиатър. Край.
Ала след завръщането си на Драмбо Конуей нямаше възможност незабавно да потърси, отвлече или придобие по друг начин още един пиявичен ТСЙЗ. Той имаше група извънземни с много различни хранителни, гравитационни и атмосферни изисквания, с които да се оправя. И докато и трите раси можеха без особени проблеми да съществуват в драмбонския океан, квартирите им на „Декарт“ все пак трябваше да разполагат с някакви домашни удобства.