Бяха отделили и известно време за размисъл над медицинския проблем, за разрешаването на който бяха помолени да помогнат и това изискваше множество хеликоптерни полети над земезверовете. Бяха им показани големите ивици жива „земя“, покрита с дребните дългокоренни растения, които може би — а може би не — служеха за очи на килимените чудовища. Листата се свиваха, блестейки с ярката си долна страна, когато сянката на хеликоптера ги покриваше и отново се отваряха секунди след като ги отминаваше. Сякаш сянката на машината бе жълто петно върху яркозелен радарен екран. Накрая Конуей показа на колегите си бреговете, където се разиграваха далеч по-драматични сцени.
Малки и големи морски хищници се нападаха един друг и късаха периферията на килимозверовете, разбърквайки гъстия мътен океан до жълта пяна, прошарена и белязана с червено. Тъкмо в подобна на тази област Конуей беше оценил, че нуждата на земезвяра от защита е най-голяма и откри пиявичните ТСЙЗ. Сега колкото се може по-бързо трябваше да потърси още един от местните лечители.
Но този път щеше да има множество радостни и професионално подготвени помощници.
Всеки ден пристигаха съобщения от О’Мара, които се различаваха едно от друго само по покачващото се напрежение, видимо между редовете. Приликла и главния психолог не бяха постигнали напредък с драмбонския лекар и бяха стигнали до заключението, че той използва някакъв екзотичен зрително-тактилен език, който на практика не може да бъде възпроизведен без подробен речник на образи-докосвания.
Първата експедиция към брега по същината си беше тренировка — или най-малкото започна като такава. Камсог и Шурешън поеха водачеството, люлеейки се и обикаляйки по неравното морско дъно като двойка огромни органични понички. Следваха ги двама ракоподобни мелфианци, които с лекота бяха способни да крачат двойно по-бързо, отколкото драмбонците можеха да се търкалят, а деветметров люспест и пипалест чалдърит плуваше целеустремено над тях, готов да обезкуражава местните хищници със зъби, нокти и огромната костна топка на опашката си — макар че по мнението на Конуей един поглед с някое от четирите му гъвкави очи би бил достатъчен да откаже от атака каквото и да е създание с поне мъничко желание да живее.
Конуей, Едуардс и Гарот пътуваха в един от наземните кръстосвачи на Корпуса, превозно средство, което бе способно не само да преодолява всякакъв вид труден терен, но и можеше да се движи над, през или под морето, както и за известно време да се рее във въздуха. Те следваха останалите на дистанция, точно колкото бе необходима, за да не изпускат колегите си от поглед.
Бяха се запътили към един мъртъв участък от брега, дълбока ивица от земезвяра, който народът на Шурешън бе убил, за да си освободи повече обезопасено място за въртене. Роторите бяха постигнали това с взривяването на серия много мръсни атомни бомби на десет мили навътре в сушата и после бяха изчакали живия бряг да спре да убива, яде и пие, а крайбрежните хищници да изгубят интерес към мършата и да си тръгнат.
Радиационното замърсяване не притесняваше роторите, понеже вятърът бе духал към сушата. Но Конуей внимателно подбра място, което беше само на няколко мили от брегова ивица, все още напълно живо, тъй че с малко късмет първият им преглед можеше и да се окаже нещо по-съществено от аутопсия.
Със заминаването на хищниците растителният живот бе избуял на воля. На Драмбо разделението между растения и животни не беше особено строго, а всички животни бяха всеядни. Експедицията на Конуей трябваше да пътува почти миля по брега, преди да открие уста, която да не е нито затворена прекалено здраво, нито пък прекалено обрасла, че да не може да се мине през нея. Не си загубиха времето — по пътя Камсог и Шурешън им посочиха особено опасните растения, които дори тежко защитените чуждопланетни гости трябваше да избягват доколкото е възможно.
Упражняването на ксеномедицина беше до голяма степен опростено от факта, че заболяванията и инфекциите на един вид не се предаваха на другите. Но това не означаваше, че отрови и други токсични вещества, секретирани от извънземни животни и растения не могат да убият, а на драмбонското дъно растенията бяха особено напреднали в убийствата. Няколко разновидности бяха покрити с отровни шипове, а една наподобяваше халюцинация на тема октопод.
Първата използваема уста изглеждаше като огромна пещера. Когато експедицията последва роторите вътре, фаровете на колата им показаха бледа растителност, която леко се люлееше и се гърчеше чак до края на полезрението. Шурешън и Камсог се търкаляха на несигурни осморки по силно обраслия под и се извиниха за факта, че не могат да заведат групата по-навътре, без да рискуват да спрат някъде.