— Разбираме ви — каза Конуей, — и благодарим.
Щом навлязоха по-нататък през огромната уста, растителността оредя и стана още по-бледа, разкривайки големи области от тъканта на съществото. Плътта изглеждаше груба и фиброзна, по-скоро като сърцевина на растение, отколкото като животинска тъкан, дори като се има предвид фактът, че чудовището е умряло преди няколко години. Когато се задълбочиха още, покривът внезапно започна да хлътва към тях, а предните фарове разкриха първата сериозна преграда — плетеница от дълги ластари, подобни на китови зъби, толкова дебели и гъсти, че напомняха вкаменена гора. Един от мелфианците докладва пръв:
— Доктор Конуей, не мога да съм напълно сигурен, докато в Патологията не проверят пробата ми, но показанията са, че зъбите на съществото са растителни, а не от животинско костно вещество. Те растат гъсто и по горната, и по долната повърхност на устата докъдето поглед стига. Корените минават кръстосано, така че зъбите да могат свободно да се огъват напред и назад при постоянно налягане. В нормално положение са под остър ъгъл спрямо външната част и действат като непреодолима преграда за големите хищници, а не толкова с цел да ги нарязват на малки парченца.
След малко мелфианецът продължи:
— От положението и състоянието на няколкото открити големи трупа бих казал, че храносмилателната система на съществото е сравнително проста. Морската вода заедно с хранителни животни от всякакъв вид се всмуква в стомаха или предстомаха. Дребните животни минават между зъбите, докато едрите се набучват на тях, като входящото течение и гърчовете на самите жертви огъват зъба навътре и ги освобождават. Приемам, че малките животни не създават грижи, но големите могат да предизвикат сериозни щети на стомаха преди храносмилателната система да ги неутрализира, така че за земезвяра е добре те да са мъртви преди да стигнат до храносмилателния орган.
Конуей насочи прожектор натам, където се намираше мелфианецът и го видя да маха с една от мандибулите си. Каза:
— Това ми звучи логично, докторе. Не би ме изненадало ако храносмилателните процеси са наистина много тромави — всъщност, започвам да се чудя дали съществото не е по-скоро растение, отколкото животно. Организъм от нормална плът, кръв, кост и мускули с такъв размер би бил прекалено тежък, за да се движи. Но той се движи, както и всичко останало, само че бавно… — той прекъсна и стесни лъча до максимално проникване, после продължи. — Най-добре се качете на борда, за да си прогорим път през тези зъби.
— Няма нужда, докторе — обади се мелфианецът. — Зъбите са разложени, доста меки и чупливи. Може просто да карате през тях, а ние ще ви следваме.
Едуардс позволи на кръстосвана да потъне до дъното на чудовищното гърло, после го насочи напред с подходяща за мелфианците скорост. Стотици дълги, обезцветени растителни зъби се чупеха и бавно се килваха през мътната вода. Най-сетне излязоха на чисто.
— Ако зъбите са специализирана форма на растителен живот — обобщи предпазливо Конуей, — те заемат един строго ограничен район, което предполага, че някой е отговорен за посяването им.
Едуардс изсумтя съгласието си и провери дали всички са минали през току-що проправения тунел, после отбеляза:
— Каналът се разширява и удълбочава отново, а виждам и друга, вероятно симбионтна форма на растителен живот. Големичко, нали? Ето още едно. Навсякъде са.
— Дотук стига — реши Конуей. — Не искаме да губим изхода от поглед.
Едуардс поклати глава:
— Виждам и от двете ни страни отвори като този. Ако това място е стомах, а изглежда достатъчно голямо, за да е, то има няколко изхода.
Внезапно раздразнен, докторът отсече:
— Знаем, че има стотици такива усти само в този мъртъв участък и стомасите са повече, отколкото човек може да преброи — големи, плоски, кухи пещери, които минават на мили наоколо, ако радарът не ни показва флуоресцентни лъжи. Но ние дори не сме щипнали проблема по ръбчето!
Едуардс изхъмка дружелюбно и посочи напред:
— Изглеждат като сталактити, които са омекнали в средата. Не бих имал нищо против да ги видя по-отблизо.
Дори хъдлърът отиде да разгледа големите, остро извити колони, които поддържаха свода на кухината. Използвайки портативните си анализатори те можаха да установят, че колоните са част от мускулатурата на земезвяра и не представляват, каквато бе по-раншната им хипотеза, още един вид растителност — макар че повърхността на всички мускулни колони в района беше покрита с нещо, напомнящо прекомерно разрасли се водорасли. Недалеч от тях във водата се полюшваха нанизи еднометрови мехури, които изглеждаха сякаш опънати до пръсване. Един от мелфианците, докато взимаше проба от мускулатурата, случайно докосна един от тях и той се спука, детонирайки още двайсетина други наблизо. Бликна гъста млечна течност, която бързо се разнесе и се разтвори в околната вода.