Мелфианецът издаде непреводими звуци и отстъпи пъргаво.
— Какво стана? — остро попита Конуей. — Отровно ли е?
— Не, докторе. Има силно киселинно съдържание, но не е пряко опасно. Ако можеше да дишате вода, щяхте да кажете, че смърди. Но вижте какъв ефект има върху мускула…
Огромната колона, вкоренена здраво и в пода и в тавана трепереше. Острите й ръбове започнаха да се изправят.
— Да — каза Конуей късо — това подкрепя теорията ми за храносмилането на звяра. Но сега мисля да се връщаме на „Декарт“ — този район може и да не е толкова умрял, колкото смятахме.
Специализираните растителни зъби служеха като филтър и смъртоносна бариера за храната, всмуквана в стомаха на съществото. Други симбиотични растения по мускулните колони освобождаваха секрети, които ги караха да се опъват, да разтварят стомаха и по този начин да всмукват големи количества богата на храна вода. Вероятно секретите служеха и за разтваряне на храната, подготвянето й за поглъщане през стените на стомаха или от други вътрешни растения — бяха взели достатъчно проби, така че Торнастър щеше да може да разработи храносмилателния механизъм в подробности. Когато концентрацията на стомашните секрети намаляваше при взаимодействието им с храната, влизаща в стомаха, ефектът върху мускулите намаляваше, позволявайки на колоните частично да се отпуснат отново и свиващият се стомах изтласкваше неусвоените вещества.
Мехурите вече започваха да се пукат и по другите колони. Само по себе си това не означаваше, че звярът е жив, а единствено свидетелстваше, че мъртвите мускули все още реагират на дразнители. Но въпреки това покривът на пещерата се издигна нагоре и отново я изпълни вода.
— Съгласен съм, докторе — каза Едуардс, — да се махаме от тук. Но нека излезем през друга уста — нищо чудно да научим още нещо ново от друг участък от пейзажа.
— Добре — прие Конуей с неприятното усещане, че би трябвало да откаже. Ако мъртвите мускули можеха да се свиват, то вероятно би имало и други форми на непроизволни движения в колосалния труп? Допълни: — Вие карайте, но дръжте товарния люк и шлюза за екипа отворени — ще остана навън с извънземните…
Няколко минути по-късно той вече се беше хванал за една от външните дръжки, докато кръстосвачът следваше извънземните в друга уста. Е, поне се надяваше това да е уста, а не тунел към нещо по-дълбоко в звяра, защото Едуардс докладва, че завивал към жив район от брега. Но преди понижаващата се температура на краката му да стимулира речевите му центрове достатъчно, за да нареди да се върнат откъдето бяха дошли, го прекъснаха.
— Майор Едуардс, спрете, моля — обади се единият от мелфианците. — Доктор Конуей, насам. Мисля, че открих един мъртъв… колега.
Беше драмбонски ТСЙЗ, вече непрозрачен, млечно-мъглив и увреден от дълга порезна рана, която пресичаше тялото му. Той дрейфуваше и се люлееше ниско над пода.
— Торнастър ще бъде много доволен от теб, приятелю — каза ентусиазирано Конуей. — Също и О’Мара и Приликла. Нека го качим при другите проби. О, не съм вододишащ, но…
— Няма нищо — отвърна мелфианецът на недоизказания му въпрос. — Бих казал, че е умрял твърде скоро, за да мирише неприятно.
Чалдъритът се върна, вдигайки широка вълна пред себе си. Стисна с пипала мъртвия ТСЙЗ и го прехвърли в отделението за замразени проби, после се върна на мястото си. Няколко секунди по-късно равен, безизразен, транслиран глас се вряза в слушалките им.
— Имаме си компания.
Едуардс насочи всички фарове напред, за да им покаже биещата се подивяла менажерия, която практически изпълваше цялото гърло пред тях. Конуей различи два вида големи морски хищници, които очевидно бяха способни да си проправят път през растителните зъби, ято по-дребни, група от десетина ТСЙЗ и няколко голямоглави риби с пипала — последната разновидност той не беше виждал преди. Беше невъзможно да се каже, поне отначало, кой с кого се бие и дори дали за участващите в мелето същества това има значение.
Едуардс спусна кръстосвача на дъното.
— Обратно вътре! Бързо!
Полу-тичайки, полу-плувайки към катера, Конуей до болка завидя на подводната маневреност на мелфианците. Той надбяга хъдлъра, в чиято черупка се беше вкопчил един от големите хищници. Точно над него една от новите форми на живот беше обвита в ТСЙЗ и драмбонският лекар вече започваше да почервенява, докато лекуваше пациента си по единствения известен му начин. Разнесе се дълбок, звънтящ отглас, когато друг хищник нападна катера, разбивайки два от четирите им прожектора.