— В товарния шлюз! — ревна Едуардс. — Нямаме време да си играем с входните люкове!
— Я се разкарай, глупак — нареди хъдлърът на хищника на гърба си. — Не ставам за ядене.
— Конуей, зад теб!
Два големи хищника идваха към него откъм дъното, докато чалдъритът приближаваше по фланга. Внезапно един драмбонски доктор пъргаво се пъхна между предния хищник и Конуей. ТСЙЗ едва докосна звяра, но онзи мигом изпадна в мускулен гърч — толкова силен, че отделни кости от скелета щръкнаха през кожата му.
Значи можеш не само да лекуваш, но и да убиваш — помисли си с благодарност Конуей, докато се опитваше да избегне втория хищник. Чалдъритът най-сетне пристигна и със замах на бронираната си опашка освободи гърба на хъдлъра, като същевременно огромната му паст се отвори и се сключи върху врата на втория нападател.
— Благодаря, докторе — обади се Конуей. — Техниката ти на ампутиране е груба, но ефективна.
— Е, — скромно отвърна чалдъритът, — понякога се налага да жертваме акуратността за сметка на бързината…
— Спрете да дрънкате и влизайте вътре! — изкрещя Едуардс.
— Почакай! Трябва ни още един местен медик за О’Мара — поде Конуей, като стисна ръба на люка. Един драмбонски доктор дрейфуваше на няколко фута от тях, яркочервен и явно зает с пациента си. Конуей го посочи на чалдърита. — Пъхни го вътре, докторе. Само полека, те могат и да убиват.
Когато люкът щракна няколко минути по-късно, в товарния шлюз се бяха събрали двамата мелфианци, хъдлърът, чалдъритът, драмбонският ТСЙЗ с пациента му и Конуей. Беше тъмно като в рог. Катерът се клатеше всеки няколко секунди, щом хищниците се удряха в обшивката му и вътре беше толкова претъпкано, че ако чалдъритът мръднеше, всички, освен добре бронираният хъдлър, щяха да бъдат размазани. Сякаш минаха няколко години, преди гласът на Едуардс да оттекне в шлема на Конуей.
— Имаме няколко теча, докторе — но положението не е фатално, а и надали вододишащите ще са обезпокоени. Автоматичните камери имат чудесен материал за това как вътрешните форми на живот биват подпомагани от местните медици. О’Мара ще е много доволен. О, виждам зъби пред нас. Скоро ще се измъкнем…
Конуей си спомни този разговор няколко седмици по-късно, в Болницата, когато живите и мъртви проби и филмите бяха изучавани, рязани и разглеждани толкова често, че пиявицоподобните драмбонци се гърчеха даже и в сънищата му.
О’Мара не беше доволен. Всъщност, беше особено недоволен — от себе си, което правеше положението на хората около него още по-плачевно.
— Изучавахме драмбонските медици поотделно и заедно, приятелю Конуей — каза Приликла в безплоден опит да разведри емоционалната атмосфера в кабинета. — Няма доказателства, че могат да комуникират вербално, визуално, тактилно, телепатично, с миризма или по някакъв друг известен нам начин. Качеството на емоционалното им излъчване ме навежда на подозрението, че те изобщо не общуват в общоприетия смисъл. Просто осъзнават присъствието на други същества и предмети около тях и като използват очите си заедно с един механизъм, сходен с емпатичната способност, която моята раса притежава. Така са способни да отличат приятеля от врага — те са атакували драмбонския хищник без колебание, не забравяй, но не са обърнали внимание на много по-зловещия наглед чалдърсколски лекар, който е бил приятелски настроен.
Конуей се размърда.
— Доколкото можахме да установим — продължи Приликла, — емпатичната им способност е силно развита, но не е свързана с интелект. Същото се отнася и за втория драмбонски абориген, който ни донесе, само че той е…
— Много по-умен — довърши О’Мара кисело. — Почти толкова, колкото някое умствено недоразвито куче. Нямам нищо против да призная — известно време смятах, че неуспехът в установяването на връзка може да се дължи на липса на професионални способности у мен самия. Но сега вече е ясно, че просто ни губите времето, като ни карате да подлагаме на сложни изпити драмбонски животни.
— Но този ТСЙЗ ме спаси!
— Много специализирано, но неразумно животно — заключи твърдо О’Мара. — То защитава и лекува приятелите и убива враговете, но не мисли за това. Що се отнася до новия образец, който ни донесохте, когато го представихме на мислеконтролирания инструмент, той излъчваше съзнание и внимание — усещане, сходно с нашето емоционално излъчване, когато се намираме близо до неизолиран електрически проводник — но според Приликла то не мисли към или дори за устройството. Тъй че, съжалявам, Конуей, но все още търсим вида, който се занимава с изработката на тези инструменти, и разумна местна медицинска помощ за вашия собствен проблем.