Конуей мълча дълго време, втренчен в двата ТСЙЗ на пода пред О’Мара. Постановката, че съществото, отговорно за спасяването на живота му, го е сторило без мисъл или чувство му изглеждаше погрешна. Но се налагаше да признае, че ТСЙЗ беше просто симбионт, също като другите специализирани животни и растения, обитаващи вътрешността на грамадния земезвяр, вършил си е работата, която е бил „отгледан“ да изпълнява. Биохимическите реакции в организма на всяко от килимените чудовища бяха толкова бавни — нямаше начин да бъде другояче, след като кръвта им беше просто малко по-мръсна вода — че специализираните растения и животински симбионти отделяха необходимите секрети за активиране на мускулната дейност, ендорфиновия баланс, снабдяването с храна и премахването на опадъчните вещества от големи райони на тъканта. Други специализирани симбионти се занимаваха с дишането и даваха определен вид зрение на повърхността.
— Приятелят Конуей има идея — каза Приликла.
— Да — съгласи се колегата му. — Но ще трябва да я проверя като вкарам мъртвия ТСЙЗ тук. Торнастър още не е предприел нищо драстично и, ако нещо му се случи, той лесно ще се сдобие с друг. Бих искал да срещна двамата живи ТСЙЗ с мъртвия им колега… — допълни той. — Приликла казва, че те не се трогвали от нищо. Възпроизвеждат се чрез делене, тъй че помежду им не може да има сексуално привличане. Но видът на собствения им мъртвец би трябвало да предизвика някаква реакция.
О’Мара зяпна внимателно Конуей, докато казваше:
— По треперенето на Приликла и тази физиономия на лицето ви мога да позная какво си мислите — че разполагате с отговора. Но какво би могло да се случи? Тези двамата ще го излекуват и съживят? О, няма значение, ще почакам и ще ви оставя да си разигравате малката медицинска драма…
Когато пристигна мъртвият ТСЙЗ, Конуей бързо го плъзна от носилката на пода на кабинета и махна на О’Мара и Приликла да се отдалечат. Двамата живи ТСЙЗ вече целеустремено се насочваха към трупа. Те го докоснаха, обиколиха го, похлупиха се над него и към десетина минути се занимаваха с тялото му. Когато приключиха, не беше останало нищо.
— Няма забележими промени в емоционалното излъчване, нито доказателства за мъка — каза Приликла. Трепереше, най-вероятно под влияние на собствената си изненада.
— Вие не изглеждате слисан, Конуей — отбеляза О’Мара обвинително.
Конуей се ухили и каза:
— Не, сър. Все още съм разочарован, че не успях да установя контакт с драмбонски лекар, но тези два звяра са нелош заместител. Те убиват враговете на земезвяра, лекуват и защитават приятелите си и почистват отпадъците. Това не ви ли напомня нещо? Те не са лекари, разбира се, а просто славни левкоцити. Но сигурно има милиони такива и те всички са на наша страна…
— Радвам се, че сте доволен, докторе — каза главният психолог, след което демонстративно погледна часовника си.
— Не, не съм доволен — възрази Конуей. — Все така се нуждая от старши патолог, обучен и със способност да използва болничните възможности — съвсем конкретен патолог. Трябва ми да запазя близка връзка с…
— Най-близката възможна връзка — ухили се внезапно О’Мара. — Да, разбирам, докторе, и ще уредя това с Торнастър, веднага щом затворите вратата…
ОПЕРАТИВНА НАМЕСА
На цялата странна и прекрасна планета имаше само трийсет и седем пациенти, нуждаещи се от лечение, и те много се различаваха както по размер, така и по степен на физическо увреждане. Естествено, пациентът в най-лошо състояние трябваше да бъде лекуван пръв, макар че в същото време бе и най-големият — толкова голям, че при суборбиталната скорост на катера им — над десет хиляди километра в час — пътуването от единия до другия му край отнемаше цели девет минути.
— Проблемът е голям — каза Конуей сериозно, — и дори височината не го прави по-малък. Нито пък липсата на обучени помощници.
Мърчисън, която делеше малкия наблюдателен мехур с него, каза хладно и малко предпазливо:
— Изучавах драмбонските материали още до пристигането ми тук преди два месеца, но съм съгласна, че да го видиш за пръв път в целия му размер, наистина те удря в слънчевия сплит. Що се отнася до липсата на помощници, сигурно осъзнавате, докторе, че не може да оголите Болницата от персонала и поддръжката й само заради един пациент с размера на континент — има хиляди по-малки и по-лесни за лекуване болни, които също се нуждаят от нас! — Тя разгорещено завърши: — И ако все още смятате, че аз лично съм дошла късно, трябва да поясня — тръгнах веднага щом началникът ми реши, че наистина ви трябвам… като патолог.