Диагностикът беше доктор от елита, създание, чийто ум се смята за достатъчно стабилен да задържа за постоянно шест, седем или дори десет физиологични касети едновременно. На претрупаните им с данни съзнания беше присъдена задачата за оригинални изследвания в ксенологичната медицина и лечението на нови болести на досега неизвестни форми на живот.
Но касетите не съдържат само физиологични данни, прехвърлят се и пълната памет и личността на съществото, което е притежавало тези познания. В резултат на това Диагностикът доброволно се подлага на най-драстичната форма на шизофрения. Съществата, които си съжителстват в нечий ум в повечето случаи са неприятни, агресивни индивиди — гениите рядко са очарователни хора — с какви ли не мании и фобии. Проявяват се не само по време на храна. Всъщност най-лошия период за носителя на касетите е отпускането преди сън.
Чуждоземните кошмари са наистина кошмарни, а чуждите сексуални фантазии и мечтания са достатъчни да накарат носителя да поиска — стига в момента да е способен смислено да си пожелае нещо — да е вече умрял и разложен.
— Тъй че в рамките само на няколко минути — продължаваше Манън, — тя се променяше: от яростно, рошаво същество с намерение да ми откъсне перата от корема, ставаше безмозъчен вързоп козина, който лесно бих могъл да разплескам с някой от шестте си крака, ако не ми се махне мигом от пътя. После пък беше съвсем нормално куче, на което му се играе. Не беше честно спрямо горкото животно, честна дума. В края на краищата тя беше много старо и объркано куче, и аз по-скоро се радвам, че почина, отколкото да съжалявам за това. А сега нека поговорим и поизлъчваме на някоя друга тема — завърши решително Манън. — Инак напълно ще съсипем обяда на Приликла…
През остатъка от съвместното им хранене той с очевидна страст обсъди особено сочен слух, породен в метановите отделения на секцията СНЛУ. Конуей изобщо не беше в състояние да разбере как между две разумни кристални форми на живот, живеещи при минус сто и петдесет градуса, може да възникне нещо със скандално естество, да не говорим пък защо техните морални неудачи биха представлявали такъв интерес за топлокръвни кислорододишащи. Освен ако това не бе една от причините, поради които старши лекарят Манън беше така напреднал по пътя към превръщането си в Диагностик.
Или поне е било.
Торнастър, главен диагностик в Патологията (и с тази си позиция — и старши Диагностик в болницата) бе поканил Манън за асистент в някой от величествените му проекти, следователно лекарят трябва да е в отлично физическо и умствено състояние — Диагностиците са ужасно придирчиви по отношение на сътрудниците си. Всичко, казано от главния психолог, потвърждаваше това. Но тогава какво се беше вселило в Манън преди два дни, та да действа както беше постъпил?
Докато Конуей разговаряше с останалите, започна да осъзнава, че май ще е доста трудно да се съберат доказателства от рода на търсените. Въпросите, които трябваше да зададе, изискваха такт и поне някаква теория, която да обясни смисъла на разследването му. Съзнанието му все още беше на километри далеч, когато Манън и Приликла станаха да си ходят. Докато напускаха масата, Конуей се приближи до Приликла и попита меко:
— Някакво ехо, докторе?
— Нищо — отвърна ЖЛНО. — Нищичко.
След секунди местата им на масата заеха три келгианки, които обвиха дългите си, сребристи гъсенични тела около облегалките на столовете за ЕЛНТ. Предните им манипулатори увиснаха над масата на удобно за хранене разстояние. Една от трите беше Найдред, главната сестра в операционния екип на Манън. Конуей се извини на приятелите си и бързо се върна на масата.
Когато той свърши да говори, именно Найдред първа се взе в ръце.
— Много бихме искали да помогнем, сър — каза тя, — но това е необичайна молба. Включва, най-малкото, пълен отказ от конфиденциалност…
— Не ми трябват имена — отвърна настоятелно Конуей. — Информацията за грешките ни е нужна само за статистически цели и няма да последват дисциплинарни санкции. Това е неофициално разследване, по моя собствена идея. Единствената му цел е да помогна на доктор Манън.
Разбира се, всички те бяха склонни да помогнат на шефа си, тъй че Конуей продължи:
— Нека обобщим, като приемем, че старши лекарят Манън не е способен на големи професионални пропуски — мисля, всички сме на това мнение. В такъв случай се налага изводът, че неговата грешка е предизвикана от външно влияние. Има солидни доказателства, че докторът е умствено стабилен и не страда от заболявания и физически разстройства, значи търсим именно външно влияние — или, по-точно, показатели за присъствието на външно влияние, които може да не са от физично естество. Грешките на ръководните личности са по-забележими и сериозни от тези на подчинените, но ако те са предизвикани от външна намеса, надали са присъщи само на старшия персонал. Точно за това ни трябват данни. Грешките, особено сред специализантите, са нормално явление — това го знаем всички. Трябва да установим обаче дали има общо или местно увеличение в броя на тези дребни пропуски и, ако е така, точно къде и кога се е получило.