— Затвори очи — отвърна Конуей с усмивка. — Каня се да те докосна. Кажи ми къде — колкото се може по-точно.
— Твърде дълго си бил в компанията на мъже и извънземни, докторе… — започна тя, после млъкна замислено.
Той нежно я докосна по лицето и после отпусна три пръста на рамото й, откъдето продължи по ръката.
— Лявата буза, на около инч от левия край на устата ми — каза тя. — Сега си сложил ръка на рамото ми. Май рисуваш хиксче на бицепса ми. Сега с един пръст, може би два или три, пипаш врата ми точно под косата… Приятно ли ти е? На мен да.
Конуей се засмя.
— Можеше и да е, ако не знаех, че лейтенант Харисън ни гледа и осмърдява пилотската кабина с горещия си дъх. Но, сериозно, нали разбираш за какво става дума — очните растения нямат нищо общо със зрението на съществото, според мен те са аналог на нервни окончания за натиск, болка и температура.
Тя отвори очи и кимна.
— Добра теория, но май не си много доволен от нея.
— Не съм — кисело отвърна Конуей — и бих искал да й намериш колкото се може повече слаби места. Нали разбираш, пълният успех на тази операция зависи от това дали ще успеем да се свържем със съществата, които създават контролираните с мисъл инструменти. До момента приемах, че тези същества са сравними по размер с нас и дори физиологичната им класификация да е напълно чужда, те може би притежават обичайния сетивен апарат — зрение, слух, вкус, докосване — и ще можем да се свържем с тях посредством някой от тези канали. Но сега се трупат доказателства в полза на един интелигентен вид, самия земезвяр, който е по рождение глух, нечувствителен и сляп, поне доколкото засега сме установили. Проблемът за предаването и на най-простите концепции е… — Той прекъсна, цялото му внимание привлечено от ръката, с която докосваше земята, после настоятелно нареди. — Тичай към кораба.
На връщане не внимаваха толкова дали настъпват растенията и щом люкът хлопна зад гърба им, гласът на Харисън изгърмя от вътрешния високоговорител:
— Компания ли очакваме?
— Да, но след няколко минути — каза Конуей, задъхан. — Колко време ти трябва да се махнем и да гледаме пристигането на инструментите през нещо по-голямо от прозорчето на този люк?
— Две минути за аварийно излитане — отвърна пилотът, — а ако се качите в контролната зала, може да ползвате скенерите, с които проверяваме за външни повреди.
Когато влязоха в контролната му зала, Харисън допълни:
— Но какво точно правехте, докторе? Искам да кажа, доколкото знам от собствен опит, предната част на бицепса не се смята за зона на еротична стимулация.
Когато Конуей не отговори, той умолително се обърна към Мърчисън.
— Той провеждаше експеримент — обясни тя кротко, — за да докаже, че не мога да виждам с нервните окончания на рамото си. Когато ни прекъснаха, тъкмо доказваше, че нямам очи и на обратната част на врата си.
— Задай тъп въпрос… — поде Харисън.
— Ето ги, идват — прекъсна го Конуей.
Те бяха три леко изпъкнали диска от метал, които сякаш мигаха, изниквайки и изчезвайки над терена, където падаше дългата утринна сянка на разузнавателния катер. Харисън усили увеличението на скенерите си, които показаха, че обектите не точно се появяват и изчезват, а се свиват ритмично до малки метални капки — няколко инча в диаметър — и се разширяват до облите остриета, които режеха повърхността. Няколко секунди полежаха настрани сред засенчените очни растения, после внезапно дисковете се превърнаха в плитки преобърнати купи. Промяната беше толкова рязка, че те отскочиха на няколко метра във въздуха, за да кацнат на двайсет фута встрани. Процесът се повтаряше на всеки няколко секунди, като единият диск бързо се търкаляше към далечния край на сянката им, а другият караше на зиг-заг, за да очертае ширината й; третият пък се насочваше към кораба.
— Никога не съм ги виждал да се държат така — отбеляза лейтенантът.
— Ние причиняваме дълъг, тесен сърбеж — обади се Конуей, — и те дойдоха да го почешат. Може ли да останем в готовност няколко минути?
Харисън кимна, но допълни:
— Само не забравяйте, че ще сме на земята още две минути след като си промените мнението.
Третият диск все още идваше към тях на петметрови подскоци по средата на сянката им. Никога преди не ги беше виждал да показват такава подвижност и координация, макар че знаеше, че са способни да поемат всяка форма, която операторът им измисли, и че сложността на формата и скоростта на промяна се контролират само от скоростта и яснотата на мисълта на ползващия ги.