Конуей не беше осъзнал пълния размер на щетите — само, че на контролното табло мигат повече от нормалното червени лампички. Пръстите на пилота летяха по клавиатурата му с такава скорост и мекота, че грубостта в тона му звучеше така, сякаш говори съвсем друг човек.
— Камерата — отбеляза Конуей успокоително, — показва и трите инструмента да преследват сянката ни.
Известно време цареше тишина, прекъсвана само от немелодичното тананикане на нахлуващия през разкъсаната обшивка въздух и неприбраните камери. Повърхността се кълбеше под тях и движението на кораба караше Конуей да се чувства по-скоро сякаш е в морето, а не във въздуха. Грижата им беше да задържат височината при много ниска скорост на полета, защото увеличаването на скоростта щеше да предизвика отбелване на повредените секции на обшивката или стопяването им поради триенето на въздуха, или нарастване на аеродинамичното съпротивление до такава степен, че корабът изобщо да не може да лети. За катер, който е класифициран като свръхзвуково летателно средство за операции в атмосферата, настоящата им ниска скорост беше глупава. Харисън сигурно се държеше за небето със зъби и нокти.
Конуей здравата се постара да забрави проблемите на лейтенанта, като се притеснява на глас за своите собствени.
— Мисля, че това доказва със сигурност, че земезверовете са нашите разумни творци на инструменти — каза той. — Високата степен на подвижност и адаптивност, показана от инструментите, изяснява това чудесно. Те сигурно ги контролират с разсеяно и не много силно гюле на умствено излъчване, предизвикано и предавано през кореновата мрежа и достигащо само на определено разстояние от повърхността. Толкова е слабо, че всяко съзнание на средностатистически земянин или извънземно може да поеме локален контрол. Ако употребяващите инструментите бяха същества, сравними с нашите размери и умствени способности — допълни той, като се опитваше да не гледа люлеещия се под тях пейзаж, — те би трябвало да пътуват под или през повърхностния материал толкова бързо, колкото инструментите летят над него, ако искат да задържат контрола си. Да се рови с тази скорост ще изисква да са облечени в самозадвижващи се защитно-пробиващи костюми. Но това не обяснява защо са пренебрегвали опитите ни за голямообхватен контакт през дистанционни устройства, вместо да разглобят комуникационните ни модули на съставните им части…
Мърчисън вмъкна:
— Ако обхватът на умствено влияние обхваща цялото му тяло, това означава ли, че и мозъкът на съществото също е разсеян? Или, ако то има локализиран мозък, къде се намира?
— Предпочитам идеята за централизирана нервна система — отвърна Конуей, — на някое сигурно и естествено добре защитено място — вероятно близо до долната страна на съществото, където има достатъчно минерали. Сигурно е разположена в естествена гънка на скалната повърхност на планетата. Очните растения и сходните типове вътрешни коренови системи, които анализирахме, стават все по-сложни и гъсти, колкото по-близо слизаме до неорганичната повърхност, което означава, че чувствителната на докосване мрежа там е подсилена от електропроводима растителната система, която предизвиква мускулните движения, а също и от другите типове, чиито функции и цели все още са ни неизвестни. Да, нервната система е до голяма степен растителна, но минералното съдържание на корените означава, че електрохимичните реакции, генерирани от всяко едно нервно окончание, ще предават импулси до мозъка много бързо, тъй че вероятно има един мозък и той може да е разположен къде ли не.
Тя поклати глава.
— В същество с размерите на половин континент, без видим скелет или костна система, която да създава защитен корпус и дебелината на чието тяло представлява тънък килим спрямо ширината, мисля, че ще е нужен повече от един мозък — един централен, може би, заедно с няколко нервни възела. Но онова, което наистина ме притеснява, е какво ще правим, ако мозъкът се окаже в операционното ни поле или опасно близо до него.
— Е, едно не можем да направим — отвърна мрачно Конуей, — и то е да отложим операцията. Докладите ти го изясняват идеално.
След пристигането си на Драмбо тя не си беше губила времето и в резултат на анализа й на хиляди проби, взети от тестовите сонди, копачите и проучващите медици от всички райони и нива на огромното тяло, беше съумяла да даде точна, макар и не съвсем пълна картина на настоящото физиологично състояние на земезвяра.
Те вече знаеха, че метаболизмът на чудовището е извънредно бавен и че мускулните му реакции са по-близо до тези на растенията, отколкото на животните. Волеви и инстинктивни мускули контролираха подвижността, поглъщането и храносмилането, циркулацията на работните му флуиди и изхвърлянето на отпадъчните продукти — всички те се управляваха или пораждаха от секреция на специализирани растения. Но именно онези, съставящи нервната система на пациента, с тяхната сложна коренова система, бяха пострадали най-зле от ядрената война на роторите, понеже бяха допуснали радиоактивен прах да проникне дълбоко в земезвяра. Това беше убило множество видове растения, беше предизвикало и смъртта на хиляди вътрешни животински организми, чиято цел бе да контролират растежа на различни видове специализирана растителност.