Имаше два отделни вида вътрешни организми и те приемаха задачата си много насериозно. Големоглавите риби бяха отговорни за култивирането и защитата на нужната флора и унищожаването на всички други — за такова голямо същество, метаболитното равновесие на пациента беше изумително деликатно. Вторият вид, еквивалентът на левкоцити, помагаше на рибата-работник в растителния контрол пряко, когато някоя от рибите бе наранена или се почувстваше зле. Те също така притежаваха чистата страст да поглъщат или абсорбират мъртвите членове на собствения си вид и рибите, тъй че дори нищожното количество радиоактивни вещества, всмукано от корените на повърхностните растения, можеше да е отговорно за смъртта на много голям брой левкоцити.
Самите мъртви области, разпрострели се далеч отвъд регионите, директно засегнати от бомбите на роторите, бяха предизвикани от неконтролирано развитие на вредни растения. Процесът, също като разложението, беше необратим. Спешно хирургическо отстраняване на засегнатите региони оставаше единственото решение.
Но в определено отношение докладите бяха и окуражаващи. Вече се предприемаха дребномащабни операции за проверка на вероятните екологични ефекти от отстраняването на разлагащи се растително-животински маси откъм морето или в съседство с живата част на земезвяра, както и да се проверят методите за радиоактивно обеззаразяване в голям мащаб. Беше доказано, че пациентът ще се излекува, но бавно; че ако разрезът бъде удължен до бездна с ширина над трийсет метра, неконтролируемият растеж на засегнатия район не можеше да се разпространи върху живата част, макар че за пълна сигурност се налагаше редовно патрулиране по разреза. Проблемът с разлагането не беше проблем на практика — експлозивният растеж продължаваше, докато растителните форми не използват всички налични вещества и загинат. На земята останките се превръщаха в много богат тор и представляваха идеална почва за самоподдържаща се база за медицински наблюдатели, каквато щеше да е нужна в следващите години. В случай, че веществото се плъзнеше от шелфовото крайбрежие в морето, то просто се откъсваше и дрейфуваше по дъното, превръщайки се в ядивен килим за роторите.
Някои райони не биха могли да бъдат третирани хирургически, разбира се, по същата причина, поради която Шайлок6 трябваше да запази своя паунд плът. Това бяха относително малки проблематични места дълбоко в сушата, чието състояние беше аналог на тежък кожен рак, но ограничени операции и много големи дози лекарства започваха да показват резултати.
— Но все още не разбирам негостоприемството му към нас — каза нервно Мърчисън, когато корабът направи остър страничен вираж и изгуби доста височина. — В крайна сметка, то не би могло да знае достатъчо за нас, за да ни мрази чак толкова.
Корабът минаваше над мъртъв район, където очните растения бяха обезцветени и увяхнали и не реагирахана сянката им, Конуей се почуди дали големият звяр може да чувства болка, когато части от него умират — или усеща само загуба на чувствителността. При всяка друга форма на живот, която му беше попадала досега — а в Галактическата болница той срещаше и някои наистина странни — оцеляването беше удоволствие, а смъртта носеше болка; така еволюцията запазваше расата от просто вегетиране и смърт, когато животът станеше труден. Тъй че земезвярът почти със сигурност е усещал болка — и то силна — на стотици квадратни мили, когато роторите бяха детонирали ядрените си оръжия. Бе почувствал повече от достатъчно болка, за да побеснее от омраза.
Конуей трепна при мисълта за тази огромна и невъобразима болка. Някои неща започваха да му се изясняват.
— Права си — каза той. — Те не знаят нищо за нас, но мразят сенките ни. Този тук конкретно ги мрази, понеже самолетът, който е носил ядрените бомби на роторите, е създал сянка подобна на нашата точно преди големи части от тялото на пациента ни да бъдат изгорени и облъчени.
6
Герой от пиесата на Шекспир „Венециански търговец“, на който му трябва половин фунт човешко месо във вид на сърце. — Бел.ред.