Като за жив район от земезвяра този не изглеждаше много добре. Работните риби, чиято задача се състоеше в посяването и контрола на вътрешните растения, се движеха бавно, блъскаха се една в друга и в левкоцитите, които, по принцип прозрачни, сега бяха млечно-бели, което обикновено им се случваше точно преди смъртта.
Показанията на радиационния сензор не оставяха съмнение от какво умират те.
— Тези образци бяха прибрани малко след това — каза чалдъритът, — и преместени в лазарета в по-големите кораби и в Галактическата болница. И рибите, и пиявиците реагираха положително на същото обеззаразяване и регенеративно лечение, предписано на собствените ни хора, които са били изложени на радиоактивно облъчване. Бяха върнати на място да продължат спокойно работата си.
— Това същество — присъедини се възмутено мелфианецът, — поглъща радиацията от най-близките отровени растения или риби и отново се разболява.
О’Мара беше обвинил Конуей, че третира Галактическата болница като някакъв вид машина за извънземни кремвирши, макар че болницата лекуваше всичко драмбонско, което им беше възможно, а медиците от Мониторния корпус просто приличаха на тежкопострадали, когато не изглеждаха извънредно заети.
За самите тях нито Болницата, нито лечебните заведения на главните кораби бяха достатъчни да запазят равновесието. За да се позволи на пациента наистина да се бори с местните инфекции бяха нужни масови преливания на левкоцитната форма на живот от други — и то по-здрави — земезверове.
Когато за пръв път предложи преливането, Конуей се опасяваше, че пациентът ще отхвърли онова, което на практика представлява коплект антитела на друго същество. Но не стана така и единствените проблеми, които срещаха, бяха транспортни и снабдителни след като първите внимателно подбрани отвличания се превърнаха в мащабна продължителна практика.
На екрана се появи филм, който показваше един от Мониторите командоси да измъква левкоцити от дребен и отвратително здрав земезвяр от другата страна на планетата. Входната шахта беше в действие от няколко седмици и движенията на земезвяра я бяха накарали да се изкриви на няколко места, но все още беше използваема. Мониторите скачаха от хеликоптерите в зиналия тунел, тичаха и от време на време се привеждаха, за да избегнат теглещите механизми, които в последствие щяха да извлекат плячката им на повърхността. Те носеха леки защитни костюми и обикновени мрежи. Левкоцитите бяха техни приятели. За тях беше много важно да не го забравят.
Левкоцитите притежаваха високо развита емпатична способност, която им позволяваше да различават приятелите на родителското си тяло от враговете, като просто следят емоционалното им излъчване. В резултат на това мониторите-похитители преливаха от топли, приятелски мисли, докато се занимаваха с работата си и така бяха в относителна сигурност. Но дейността им беше трудна и често разочароваща — да оплиташ, дърпаш и пренасяш масивните и инертни плужеци в транспортните хеликоптери. Потни и раздразнителни, каквито често бяха, Мониторите не винаги успяваха излъчват усещания за приятелство и помощ към „жертвите“. Случваха се моменти, в които някой монитор даваше воля на гнева и раздразнението си — към някоя вещ от оборудването си например — и в резултат на неговото избухване умираха мнозина командоси.
Твърде рядко се случваше да бъде убит само един човек от екипа. В края на филмчето Конуей видя как за минути загива цял екипаж на транспортен хеликоптер, понеже за един от мониторите беше невъзможно — дори и собственият му живот да зависи от това — да насочва приятни мисли към същество, току-що умъртвило негов колега, като му е инжектирало отрова, която задействала толкова силни мускулни спазми, че на практика човекът беше счупил всяка кост в тялото си. Нямаше нито защита, нито антидот против тези инжекции. Тежките защитни костюми, достатъчно здрави да устоят на иглите на пиявиците, затрудняваха дейността на мониторите, а съществата убиваха също толкова бързо и прецизно, и без да се замислят, както и лекуваха.
— Да обобщим — каза чалдъритът, когато покри екрана. — Преливането и изкуственото хранене вървят добре за момента, но травмите в нашия отбор продължават да се увеличават и скоро няма да имаме достатъчно работници. Следователно, препоръчвам най-сериозната операция да бъде преприета веднага.