— Съгласен съм — присъедини се и мелфианецът. — Като приемем, че трябва да действаме без съзнателното сътрудничество на пациента, по-добре е да започнем незабавно.
— Колко незабавно? — намеси се капитан Уилямсън, който се обади за пръв път. — Отнема известно време да се прехвърли цяла секторна ескадра на операционното поле. Хората ми се нуждаят от последен инструктаж и, ами, мисля, че флотският командир малко се притеснява в случая. До момента операциите му са били чисто военни.
Конуей мълчеше, опитвайки се да се насили да вземе решението, което беше избягвал вече няколко седмици. Щом дадеше нареждане за начало, щом започнеше да реже в този гигантски мащаб, беше обречен. Вече нямаше да има шанс да се оттегли и да опита отново, нямаше специалисти, които могат да го заместят, ако работата стане прекалено трудна и, най-лошото от всичко, нямаше време за отлагане, защото състоянието на пациента, оставен без лечение прекалено дълго, ставаше критично.
— Не се притеснявайте, капитане — каза, като усилено се опитваше да демонстрира увереност и сигурност, каквито не изпитваше. — Поне доколкото това касае хората ви, то си е военна операция. Знам, че в началото сте го смятали за отстраняване на катастрофа в особено голям мащаб, но сега за вас това се превърна в неразличимо от бойни действия положение, понеже на война се очакват жертви… и такива определено има и тук. Много съжалявам за това, сър. Не бях очаквал толкова тежки загуби и аз лично наистина се проклинам, задето научих онези инструменти да планират тази сутрин, понеже тази каскада ще ни коства още много…
— Няма как, докторе — намеси се Уилямсън, — пък и един от моите офицери известно време обмисляше аналогична идея, щабът прегледа като че ли всички допустими варианти. Но онова, което бих искал да знам обаче е…
— Колко скоро е това „незабавно“? — завърши вместо него Конуей. — Е, като се има предвид, че тази операция ще бъде измервана в седмици, а не в часове, и след като няма разумна причина да я отлагаме повече, предлагам да започнем работата призори вдругиден.
Уилямсън кимна, но се поколеба, преди да добави:
— Можем да заемем позиции дотогава, докторе, но току-що изникна още нещо, което вероятно ще ви накара да промените мнението си за сроковете… — той махна към екрана и продължи. — Мога да ви покажа картите и сметките, ако искате, но по-лесно ще е първо да ви съобщя резултатите. Проучването на здравите и по-малко засегнати земезверове, което помолихте да бъде извършено от нашите екипи за културен контакт — идеята беше, че може би ще е по-лесно да се установи контакт със същество, което не изпитва постоянни болки — вече приключи. Като цяло бяха покрити хиляда осемстотин седемдесет и четири участъка от всеки известен ни земезвяр, на повърхността бяха оставяни инструменти, които бяха следени от далечно разстояние за период до шест часа. Макар че телесният материал е практически идентичен с този на нашия пациент, включително и присъствието на донякъде опростена форма на очни растения, резултатите бяха изцяло отрицателни. Изпитваните земезверове не направиха опит да контролират или овладеят инструментите по какъвто и да е начин и получилите се леки промени са пряко проследим резултат от умственото излъчване на птици и неинтелигентни повърхностни животни. Вкарахме тези данни в компютъра на „Декарт“ и после в тактическия компютър на „Веспасиан“. Заключението не оставя никакви съмнения, за мое съжаление… — той заключи мрачно. — На Драмбо има само един разумен земезвяр и това е нашият пациент.
Конуей не отговори веднага и срещата бързо прерасна в задълбочаващ се хаос. Като за начало имаше няколко полезни идеи, които да се вметнат в цялостния план — или поне звучаха добре, преди капитанът да ги разбие на пух и прах. Но после вместо конструктивни предложения заваляха безмислени аргументи и злонамерени забележки… и внезапно Конуей разбра защо.
Те всички бяха капнали и отрудени още към началото на събранието, което беше започнало преди пет часа. Костената долна черупка на мелфианеца беше отпусната до няколко инча от палубата. Хъдлърът вероятно беше гладен, защото водата в трюма беше прочистена от всички ядивни вещества, както и подът, което по сходен начин разочароваше постоянно въртящия се драмбонец. Над тях огромният чалдърит висеше от прекалено дълго време в сгънато положение, а другите земяни сигурно смятаха костюмите си под налягане за не по-малко дразнещи, отколкото Конуей — своя. Беше очевидно, че никой на това събрание не може да даде друг пълноценен принос, включително той самият, значи беше време да закрива заседанието.