Той прекъсна, а настроението му внезапно скочи от силна възбуда до най-дълбока депресия.
— Дявол го взел, ще ми се да се бях съсредоточил върху инструментите от самото начало, вместо да залитам по роторите, а после да смятам тези прерасли левкоцити за интелигентните майстори на инструментите. Загубих прекалено много време.
— Да, но сега не си го губим — каза Харисън и му посочи ретранслаторните екрани.
За добро или зло, планетарната операция беше започнала.
Главният екран показваше колона тежки кръстосвачи, които си играеха на „следвай водача“ по протежение на първия дял от разреза, тласкачите им се забиваха дъбоко, а лъчевите преси отгръщахаха ръбовете на раната така, че следващият кораб в редицата да проникне по-дълбоко. Както всички кораби императорски клас, те бяха способни да изпълняват голям брой страхотии в много точно премерени дози — от потапяне в сън на няколко улици, пълни с бунтовници, до атомна анихилация в континентален мащаб. Мониторният корпус рядко позволяваше на каквато и да е ситуация да стигне до точка, където се налага употребата на оръжия за масово унищожение като единствено решение, но те ги поддържаха като голяма и яка тояга — както повечето полицаи, законоподдържащите сили на федерацията знаеха, че вдигнатата заплашително сопа води до по-добрър и по-дълготраен ефект от чупенето на черепи. Но най-ефективните им и действени оръжия за близък обсег — действени, понеже работеха еднакво добре и като меч, и като рало — бяха тласкачите.
Тласкащият лъч, който просто буташе и дърпаше — яростно, със сила до сто g — няколко пъти в минута, беше последствие от развитието на системите за изкуствена гравитация, които компенсираха ускоренията, използвани от федералните кораби, и на отражателните екрани, които даваха защита срещу метеоритите и позволяваха на кораб с достатъчни енергийни запаси да виси над планетарната повърхност както някогашните дирижабли.
Много рядко се случваше мониторите да бъдат принудени да използват тласкачите като оръжие или в пристъп на гняв — по принцип офицерите на огневите вишки се задоволяваха да ги прилагат за разчистване и заравняване на терена в новооснованите колонии — и за оптимален ефект фокусът им трябваше да е много тесен. Но дори един разсеян лъч може да има разрушителни последствия, особено върху малка цел като разузнавателен катер. Вместо да откъсват големи участъци от обшивката и да превъщат носещата конструкция под бронята в метална кайма, те хващаха целия кораб и го тресяха, докато екипажът в него не се предадеше.
Ала за сегашната операция фокусът беше много тесен и обхватът бе определен с точност до последния милиметър.
Сама по себе си гледката не бе кой знае колко впечатляваща. Всеки кръстосвач имаше три батареи тласкачи, които можеха да бъдат вкарани в действие, но те бутаха и дърпаха толкова бързо, че повърхността изобщо не изглеждаше променена. Само относително нежните тракционни лъчи, насочени между тласкачите, правеха нещо — издърпваха тясна ивица вещество и изкоренена растителност така, че следващият тласкач да проникне по-навътре в разреза. Чак когато отворът стигнеше до същинската повърхност и го удължаха няколко мили, другите ескадрили, които още се намираха в орбита, щяха да дойдат да го разширят до пропаст с достатъчна широчина, която да спре разпространението на растителната инфекция от поразените и разлагащи се части.
На фона на образите Конуей чуваше суровите реплики на докладващите офицери. Бяха сякаш стотици, всички казваха едно и също с най-малко възможни думи. На неравни интервали се намесваше спокоен, почти ленив глас, който нареждаше, одобряваше и координираше кампанията — гласът на Бога, известен понякога като флотски командир Дърмод, главен офицер от Мониторния корпус в Галактически сектор дванайсет и като такъв — тактически режисьор на повече от три хиляди големи флотски единици, снабдителни и комуникационни съдове, бази, корабостроителници и голям брой същества — земяни и други — които ги управляваха.
Ако операцията тръгнеше накриво, Конуей определено не би могъл да се оплаче от качеството на помощта. Започваше да се чувства доста доволен от начина, по който се развиваха нещата.
Задоволството му продължи около десет минути, по времето на които разрезът мина през тунел номер четирийсет и три, в който току-що бяха влезли. Конуей съвсем буквално виждаше вътрешния край на тапата — дебело набъбнала надуваема наденица от здрава пластмаса, която натискаше стените на тунела. Специалните устройства бяха необходими за предотвратяване загубата на работна течност, понеже лечебните процеси в земезвяра бяха ужасно бавни. Кръвта му представляваше в действителност вода — а едно от важните качества на водата, с което трябваше да се съобразяват, беше неспособността й да се съсирва.