Двама монитори и мелфиански медик стояха нащрек до тапата. Те изглеждаха доста възбудени, но имаше толкова много левкоцити по тунела, че Конуей не виждаше причина за вълнението им. На екраните се видя как прорезът пресече тунела на гърлото. Няколкостотин галона вода, останала между тапата и разреза, се изляха — като се има предвид размерът на пациента, това беше някаква си капчица. Тласкачите и тракционните емитери продължиха, разширявайки и удълбочавайки разреза, докато мощните невидими лъчи на пресите като невидимите подпори, които крепяха огромното тегло на крайцерите, разтваряха краищата, докато процепът не стана разширяваща се и дълбока пропаст. Малък заряд химически експлозив, пуснат върху покрива на празна част от тунела, укрепи пластмасовата тапа. Всичко като че ли вървеше точно както е планирано, докато на таблото му не започна да примигва сигнал за незабавно внимание и лицето на майор Едуардс изпълни екрана.
— Конуей! — призова го майорът настоятелно. — Тапата в тунел четирийсет и три е атакувана от инструменти.
— Но това е невъзможно! — възкликна Мърчисън със скандализирания тон на човек, измамен на карти от близък приятел. — Пациентът никога не се е намесвал във вътрешните ни операции! Няма очни растения тук, които да издадат позициите ни, няма светлина, а тапата дори не е метална. Те никога не са атакували пластмаси на повърхността, само хора и машини…
— И атакуват хората, понеже издаваме присъствието си като взимаме умствен контрол над вещите им — допълни бързо Конуей. На Едуардс каза. — Майоре, махнете онези хора от тапата и снабдителната шахта. Бързо. Не мога да говоря пряко с тях. Докато се оттеглят, кажете им да се опитат да не мислят…
Той прекъсна, когато тапата пред него изчезна в мека експлозия мехурчета, които се понесоха към тях по протежение на тавана на тунела. Не виждаше нищо извън сондата и отвътре съзираше единствено лицето на Едуардс и редицата кораби в странната им формация.
— Докторе, тапата падна — изкрещя майорът, като отклони поглед някъде встрани. — Натрупаното зад тапата го отнася. Харисън, закопавай се!
Лейтенантът обаче не можеше да се закопае, тъй като мехурчетата, които се носеха покрай тях, пречеха на видимостта. Той обърна дюзите на задна тяга, но подхваналото ги течение беше толкова силно, че сондата едва докосваше пода. Той загаси фаровете, тъй като отражението от супата отвъд кабината беше главозамайващо. Но пред тях все още се виждаше ивица светлина, която бързо нарастваше…
— Едуардс, спрете тласкачите…!
Няколко секунди по-късно те бяха отмити извън тунела като част от боклука, който се изсипа от органичната скала в право в бездната. Сондата не се разхвърча на съставните си части, нито пък те се превърнаха в ягодово сладко, следователно майор Едуардс бе съумял да изключи тласканите точно навреме. Когато половин субективна вечност по-късно те паднаха, два от ретранслаторните екрани угаснаха с впечатляващи имплозии и масата отпадъци отвън, която беше смекчила падането им, започна да се удря в тях, бутайки и въртейки ги по дъното на прореза.
— Има ли пострадали? — попита Конуей.
Мърчисън разхлаби спасителната си мрежа и простена.
— Цялата съм черна и синя и… на щампи.
— Това — каза Харисън с очевидно незасегнат глас, — е нещо, което ми се ще да видя.
Хем облекчен, хем раздразнен, лекарят отвърна:
— Нека първо погледнем пациента.
Единственият работещ екран предаваше образ, снет от разположените над прореза хеликоптери. Тежките кръстосвачи се бяха оттеглили недалеч, за да разчистят операционното поле за спасителните екипи и наблюдателните катери, които бръмчаха и се гмуркаха над раната като големи метални мухи. Хиляди галони вода се изливаха ежеминутно от прерязаното гърло, понесли тела на левкоцити, работни риби, недосмляна храна и купища отскубната вътрешна растителност. Конуей се обади на Едуардс.
— Добре сме — каза, преди мониторът да успее да се намеси, — но край нас цари пълен хаос! Докато спрем тази загуба на флуиди, стомашната система ще колапсира и ще сме убили пациента си, вместо да го излекуваме! Проклятие, защо този колос няма някакъв начин да се защитава от масивни физически наранявания, някакъв клапан или нещо от този род? Със сигурност не съм очаквал да стане така!…