Конуей се спря, като осъзна, че почва да се оплаква и да си търси извинения, вместо да дава инструкции. Рязко продължи:
— Трябва ми експертен съвет! Да имате специалист по експлозивни оръжия с ниска мощност и точково поразяване?
— Веднага — отвърна Едуардс.
Няколко секунди по-късно се намеси нов глас:
— Артилерийската командна зала, „Веспасиан“, майор Холройд. С какво мога да ви помогна, докторе?
Искрено се надявам да можеш, помисли си Конуей, докато му описваше проблема си.
Те се намираха в извънредна ситуация, в която пациентът кърви до смърт на операционната маса. Независимо дали поразеното същество е голямо или малко, дали флуидите в тялото му са земна кръв, стопен метал като на УЛУФ от Трекалд V или някаква мръсна вода, която пренася храна и симбионтни организми до далечните краища на този драмбонски земезвяр, резултатът щеше да е един и същ — стабилно намаляващо кръвно налягане, нарастващ шок, разпространяваща се мускулна парализа… и смърт.
Нормалната процедура при подобни обстоятелства включваше овладяване на кървенето чрез опит да се прекъсне повредения кръвоносен съд и да се зашие раната. Но този конкретен „съд“ беше тунел със стени не по-силни или еластични от околното телесно вещество, тъй че те не можеха да бъдат сшити или дори клампирани. Както Конуей го виждаше, единственият оставащ им начин беше да го затворят като съборят покрива на тунела.
— Близкообхватен ТР-7 — прецени бързо артилеристът. — Те са аеродинамично чисти, тъй че няма да има проблем да се изстрелят в потока, и при условие, че няма остри краища около устата или по тунела, всякакъв желаем пробив може да…
— Не — твърдо възрази Конуей. — Притеснявам се от компресионните ефекти на голяма експлозия в самия тунел. Ударната вълна ще се предаде дълбоко навътре и ще избие множество риби-работници и левкоцити, да не споменаваме големите количества крехка вътрешна растителност. Трябва да запечатаме тунела колкото се може по-близо до разреза, майоре, и да ограничим разрушенията само до този район!
— Тогава бронебойни В-22? — предложи веднага Холройд. — В това вещество без проблеми ще постигнем разпръскване от двайсет метра. Предлагам едновременно изстрелване на три торпеда, разположени вертикално над входа на тунела, така че да свалят достатъчно свободно вещество, което да блокира отвора дори и срещу налягането на водата, която се опитва да избута навън преградата.
— Това — кимна Конуей, — вече ми звучи добре.
Но артилеристът от „Веспасиан“ умееше не само да говори. Само след няколко минути екранът показа кръстосвача ниско над разреза. Лекарят не видя изстрелването на торпедата, понеже внезапно си спомни, че трябва да провери дали сондата им е отнесена достатъчно встрани, за да избегнат затрупването под останките — за щастие така беше. Първите показания, че изобщо се случва нещо, бяха, че потокът вода внезапно стана кален, забави до тънка струйка и спря. Ала след няколко минути големи късове дебела мазна кал започнаха да се стичат през ръба на тунела и внезапно голяма област около устата започна да потъва, да се разпада и да се плъзга в бездната като камара кафява помия.
Сега отворът на тунела беше шест пъти по-широк отколкото в началото и пациентът продължаваше да кърви все тъй силно.
— Съжалявам, докторе — обади се Холройд. — Да повторя дозата и да опитам по-навътре?
— Не, почакай.
Конуей отчаяно се опита да помисли. Знаеше, че се занимава с хирургическа операция, но не вярваше наистина в това — и проблемът, и пациентът бяха прекалено големи. Ако един земянин изпаднеше в същото положение, дори ако няма налични инструменти или лекарства, той щеше да знае какво да направи: да спре кървенето, като приложи турникет… Разбира се!
— Холройд, вкарай още три на същото място и дълбочина — каза той бързо. — Но преди да ги изстреляш, може ли да обърнеш пресите на кораба така, че повечето от тях да са фокусирани точно над отвора на тунела? Нека са под ъгъл спрямо разреза, вместо да действат вертикално. Идеята е да използваме тежестта на вашия кораб да притисне и задържа веществото, свалено от торпедата.
— Никакъв проблем, докторе.
Отне по-малко от петнайсет минути „Веспасиан“ да пренареди и префокусира невидимите си крака и да изстреля торпедата, но почти веднага отворът се затвори и този път кръвотечението не се възобнови. Отворът изчезна и на негово място се появи голяма, сплескана като чиния хлътнатина в стената на прореза, където бяха насочени кърмовите преси на „Веспасиан“. Водата все още се процеждаше през новата тапа, но тя щеше да издържи, докато кръстосвачът запазва позицията си и прилага натиск върху нея. За всеки случай насочваха нова надуваема тапа към тунела.