Внезапно на екрана изплува сурово лице на неопределима възраст и облечени в зелено рамене, на които кротко почиваше впечатляващото тегло на регалиите. Беше самият флотски командир.
— Доктор Конуей. Моят кораб нерядко се е занимавал с доста странни неща, но досега не бяхме молени да държим турникет.
— Съжалявам, сър — стори ми се единственият възможен начин да оправим положението. Но точно сега, ако не възразявате, бих искал да вдигнете тази сонда до следните координати…
Той прекъсна, защото Харисън му махаше. Лейтенантът каза меко:
— Не тази сонда. Помоли го да ти подготви друга и да ни чака, когато се наканят да ни измъкнат оттук.
Три часа по-късно те бяха във втората модифицирана и подсилена сонда, закачена под транспортен хеликоптер и се насочваха към района, където, както е надяваха, се намираха мозъкът на земезвяра и/или изработващият инструменти участък. Пътуването им даде възможност да формулират някои конструктивни теории относно пациента си.
Вече бяха убедени, че първоначално се е развил от подвижна растителна форма. Винаги е бил голям и всеяден, а когато тези същества са започнали да се ядат едно друго, те са порастнали на ръст и по сложност, броят им е претърпял обяснима редукция. Не се забелязваше начин, по който земезверовете да се размножават. Просто продължаваха да живеят и растат, докато някой по-едър екземпляр от собствения им вид не ги убие. Техният пациент беше най-големият и най-старият, най-якият и най-мъдрият от вида си. Като единствен обитател на земната си маса в течение на хиляди години, вече не бе имало необходимост да се движи телесно и тъй той отново е пуснал корени.
Но това не бе еволюционна деградация. Без шанс да поглъща други от собствения си вид, той беше развил методи да контролира развитието си и беше направил метаболизма си по-ефективен като създал инструментите, които да вършат дейности като разкопки, оглед на същинската повърхност, придвижване на нужните минерали по нервната му мрежа. Първоначалните риби-работници вероятно представляваха вид, способен да оцелява подобно на библейския Йона в стомасите му. По-късно килимочудовището си е пуснало растителни зъби, за да могат и гостоприемникът, и рибите-работници да се защитават от морските хищници, всмуквани през ус-тите. Все още бе загадка как левкоцитите са се озовали там, но роторите често се натъкваха на по-малки и по-слабо еволюирали разновидности — вероятно бяха дивите братовчеди на пиявиците.
— Едно нещо трябва да имаме предвид обаче, когато се опитаме да говорим с него — отбеляза Конуей сериозно, — и то е, че пациентът ни е сляп, глух и нечувствителен, и никога не е имало друг от вида му, с когото да си общува. Задачата ни не е просто да изучим някакъв странен и труден извънземен език, а да се свържем с нещо, което дори не знае смисъла на думата „общуване“.
— Ако се опитваш да повишиш ентусиазма ми — обади се Мърчисън сухо, — не успя.
Конуей се взираше напрегнато в предния екран, най-вече за да избегне нуждата да гледа клането на ретранслаторните си екрани, където атаките на инструментите взимаха все по-тежка дан от хранителните депа и помпите. Внезапно каза:
— Районът, където е предполагаемият мозък, е прекалено голям да го претърсваме бързо, но, поправете ме, ако греша, не е ли това и мястото, където „Декарт“ бе кацнал за пръв път? Ако е така, то тогава инструментите, пратени да го огледат, е трябвало да изминат сравнително късо разстояние и ако е възможно да се проследи пътят на един инструмент по белезите, оставени в тъканта на тялото…
— Възможно е — възкликна възбудено Мърчисън.
Харисън даде нови инструкции на пилота на транспортния хеликоптер, без да се налага да му казват — и няколко минути по-късно те кацнаха, остриетата се завъртяха и сондата се гмурна в гъбестата псевдоплът на пациента си.
Но вместо голяма, цилиндрична пломба, изрязана от телесния материал, те откриха плоска секция като преобърнат конус, който се заостряше рязко до тясна, почти невидима рана, която пък завиваше почти веднага към подозираното местонахождение на мозъка.
— Крайцерът сигурно не е успял да затъне дълбоко под повърхността — разсъждаваше на глас Мърчисън, — Но е било достатъчно, за да могат инструментите да осъществят връзка с цялата му повърхност, докато са поддържани от телесното вещество, вместо да извършват летящ контакт като отскачат във въздуха. Но забелязахте ли как инструментите, макар че сигурно са режели с максимална скорост, все пак са избягвали да нараняват кореновата мрежа, която предава менталните му инструкции?