Постоянните удари на инструментите правеха мисленето невъзможна задача. Конуей кимна и каза:
— Не очаквах да атакуват тапите, но сега осъзнавам, че пациентът ни просто се опитва да се защити там, където мисли, че е атакуван най-сериозно. Осъзнавам също, че осезанието му не е ограничено до повърхността. Нали разбирате, той е сляп, глух и нечувствителен, но очевидно може да чувства в три измерения. Очните растения и кореновата мрежа под повърхността му позволяват да отчита местното налягане, но смътно, без подробности. За да почувства по-фините подробности, той изпраща инструментите, които са особено възприемчиви — достатъчно, за да усетят въздушния поток над крилата им в планер-формата и да я пресъздадат сами. Пациентът ни се учи много бързо и този планер, който измислих, ни струваше доста животи. Бих искал…
— Доктор Конуей — прекъсна го сурово флотският командир, — или се опитвате да си търсите извинение, или ми изнасяте доста елементарна лекция за неща, с които вече съм запознат. Нямам време да слушам нито едното, нито другото. Изправени сме пред хирургична и тактическа проблемна ситуация. Изисквам насоки.
Конуей яростно поклати глава. Чувстваше, че току-що е казал или помислил нещо важно, но не знаеше какво е то. Трябваше да остане в настоящия си мисловен коловоз, ако искаше да го извади на бял свят отново.
Продължи:
— Пациентът вижда, тоест — усеща всичко — чрез докосване. Досега единствената ни обща черта са били инструментите. Те са мислеуправляеми удължения на сензорния му апарат през и на късо разстояние над тялото на пациента. Собственото ни умствено излъчване и контрол са по-концентрирани и в по-ограничен обсег. Положението е такова, сякаш двама фехтовчици се опитват да общуват само с връхчетата на шпагите си…
Той спря внезапно, понеже говореше на празен екран. Всичките три ретранслаторни екрана блестяха, но нямаше нито звук, нито образ.
Харисън изкрещя:
— Боях се точно от това, докторе. Подсилихме бронята на обшивката, но трябваше да покрием гнездото на антената с пластмасова тапа, за да позволим двупосочната връзка. Инструментите са открили слабото ни място. Сега сме глухи, слепи и безчувствени — и ни липсва един крак, понеже гъсеничната ни предавка не иска да работи.
Сондата беше спряла на плоска скала в голяма пещера, която стръмно потъваше в същинската повърхност. Над и зад тях висяха големи парчета от телесното вещество на съществото, от което излизаха хиляди коренчета, които се събираха и съединяваха, докато се превърнат в дебели сребристи кабели, отпуснати бездейно по пода на пещерата, накачени по стените и покрива й. Изчезваха в дълбините. Всеки кабел имаше поне една пъпка на него, досущ като листо или нагънат станиол. По-добре развитите трепереха и се опитваха да приемат формата на инструментите, които атакуваха сондата.
— Това е едно от местата, където се правят те — каза Мърчисън, сочейки си с едно от фенерчетата като с показалка, — или по-скоро бих казала, че ги отглеждат — все още не мога да преценя това животинска или растителна форма е като цяло. Нервната система изглежда е центрирана в този район, така че почти сигурно тук е и поне част от мозъка. И е чувствителен — виждате ли колко внимателно инструментите избягват тези сребърни кабели, докато ни атакуват?
— Ще направим същото — каза Конуей и обясни на Харисън. — Тоест, ще успеем ли да мръднем сондата по протежение на онази стена, на която са и кабелите, без да смачкаме тези двата на пода?
Повреди в чувствителни области биха оказали сериозен ефект върху пациента им.
Лейтенантът кимна и започна да клати сондата напред и назад по протежение на скалата, докато не се притиснаха плътно към посочената стена. След като ги пазеха чувствителните кабели отгоре, по пода на пещерата отдолу, а и скалистата стена откъм кърмата им, атаките на инструментите се съсредоточиха само върху незащитената им страна. Те отново можеха да чуват мислите си, но Харисън твърдо, макар и извинително заяви, че не могат нито да изкатерят склона, нито да си прокопаят път от тук, нито пък да се обадят за помощ. Добави, че разполагат с въздух за не повече от четиринайсет часа — и то само ако си херметизират костюмите, за да използват каквото е останало в бутилките им.
— Добре, да го направим — съгласи се Конуей решително — и да излезем навън. Настанете се в края на сондата, под кабелите и с гръб към стената на пещерата. Така ще трябва да премисляте само атаките отпред — всеки инструмент, който се опита да копае в скалата зад вас, ще вдигне твърде много шум, за да ви изненада. Искам също и да сте далеч от мен в средата на корпуса така, че умствените ви излъчвания да не засягат инструментите, които ще се опитвам да овладея…