Възбудено каза:
— Това сигурно е неговият начин да ни каже, че ни е разбрал. Но ще трябва да разширим връзките, да му кажем повече за себе си. Иди събери още няколко инструмента и помисли модел на тази пещера с все нервните кабели — аз пък ще оформя сонда в мащаб с движещи се модели на нас тримата. Може да са малко грубички, разбира се, но ще започна с това, че трябва да осъзнае малкия ни размер и уязвимостта ни на атаки от инструменти. После ще се преместя на малко разстояние и ще направя модел на сондата, която работи, после на булдозерите, хеликоптерите и разузнавателните кораби на повърхността — нищо толкова голямо и сложно като „Декарт“, не и в началото. Ще трябва да запазим всичко колкото се може по-просто.
За много кратко време скалата около сондата се покри с модели, които бяха поддържани от пациента веднага щом ги завършваха, и все повече и повече инструменти се претъркулваха тежко, но много внимателно около тях, изгарящи от страст да бъдат оформени. Но техните визьори бяха започнали да се замъгляват от дишането и въздухът в костюмите им се изчерпваше. Мърчисън настоя, че имат време за не повече от още една форма — голяма, съставена от двайсет инструмента — и точно тогава Харисън изникна иззад сондата.
— Трябва да вляза вътре — каза им той. — За разлика от някои хора аз здравата се трудих и си свърших въздуха…
— Скъпа, ритни го вместо мен, по-близо си.
— …но сондата ще работи на около четвърт от скоростта си — допълни Харисън. — И ако не ще, все пак бихме могли да повикаме помощ. Използвах един инструмент да си направя нова антена — знам точните пропорции — тъй че даже можем да имаме двустранна видео…
Той спря внезапно, — зяпнал в онова, което Мърчисън правеше с инструментите си. Малко разсеяно тя каза:
— Като патологът в групата, работата ми е да покажа на пациента как изглеждаме или по-скоро какви сме на опип отвътре. Този модел има доста опростена дихателна система, храносмилателен тракт и кръвообращение и, както виждате, подвижни са му всички по-важни стави. Естествено, тъй като знам повече за себе си, отколкото за всеки друг, този представител на човешкия род е на практика жена. А и не бих искала до безкрай да обърквам пациента си, като добавя и дрехи.
На Харисън не му беше останал достатъчно кислород да й отговори. Последваха го в сондата и, докато Конуей се свърже с повърхността, Мърчисън инстинктивно вдигна ръка за довиждане на пещерата и формите от инструментални модели, разпилени по шелфа. Сигурно много силно бе обмислила сбогуването си, понеже последният й модел също вдигна ръката си и я задържа така, докато сондата бавно се катереше извън менталния им обсег.
Внезапно и трите ретранслаторни екрана оживяха и Дърмод се втренчи в тях, на лицето му бяха изписани загриженост, облегчение и възбуда, всичко заедно. Каза:
— Докторе, мислех, че сме ви изгубили — изчезнахте преди няколко часа. Но мога да докладвам, че има напредък. Прорезът се удължава, а атаките на инструментите престанаха преди около половин час. Няма проблеми с инструменти откъм тапите, обеззаразителните екипи и помпените станции. Докторе, това временно състояние ли е?
Конуей отпусна на дробовете си възможността да издадат продължителна, шумна въздишка на облекчение. Техният пациент беше много умно приятелче, при все физически бавното си време за реагиране. Поклати глава и отвърна:
— Повече няма да имате проблеми с инструментите. Всъщност, ще откриете, че ви съдействат и помагат да се поддържа оборудването и можете да ги използвате в сложните участъци на разреза щом разберат нуждите ни. Можете и да забравите за прокопаването на онази изолационна канавка — нашият пациент си е запазил достатъчно подвижността, за да се изтегли от новоотрязаното вещество — което означава, че онези кораби, които щяха да се занимават с копаенето на отвора, сега са свободни да удължават прореза по-бързо. Тъй че собствената ни операция ще завърши само за процент от първоначално предвиденото време. Нали разбирате, сър — завърши той, — вече се сдобихме с активното сътрудничество на пациента си.
Планетарната хирургия приключи за по-малко от четири месеца и Конуей беше върнат обратно в Галактическата болница. Постоперативното лечение щеше да отнеме дълги години и щеше да протича съвместно с проучванията на Драмбо и по-сериозното изследване на формите му на живот и техните култури. Преди да напусне, докато все още сериозно се притесняваше от мисълта за броя на дадените жертви, Конуей веднъж се беше запитал за стойността на онова, което направиха тук. Доста надменен специалист по културни контакти се опита да опрости проблема, като му каза, че разликата между отделните цивилизации — все едно културна, физиологична или технологична — е особено важна. От земезвяра и роторите те щяха да научат много, докато ги обучават на свой ред. Не без усилие над себе си Конуей преглътна това схващане. Беше способен да приеме също и че като хирург работата му на Драмбо е приключена. Беше много по-трудно да се смири с факта, че екипът патолози, особено един конкретен негов член, все още имат страшно много за вършене.