— Да, сър — каза Конуей.
— Виждам, че е така — рече О’Мара с нетипична мекота. — А сега бих искал да знам защо си го направил. Е, докторе?
Конуей се замисли дълбоко. Нямаше да е първия път, когато напуска кабинета на главния психолог с поостъргано по ръбовете его, но този път положението изглеждаше по-сериозно. Общоприето беше мнението, че когато О’Мара не е много загрижен или в някои случаи когато действително харесва определения човек, то се чувства способен да се отпусне с него и да покаже злонравния си, отвратителен характер. Но когато стане тих и любезен, когато изобщо не е саркастичен, с други думи, щом започне да се отнася с някого като с пациент, а не като с колега — това значеше, че човекът е стъпил и с двата крака в блатото.
Накрая Конуей каза:
— В началото беше просто измислица, която да обясни защо си пъхам носа насам-натам, сър. Сестрите не разказват врели-некипели, а можеше да изглежда, че изисквам от тях точно това. Но всъщност тръгнах от предположението, че доктор Манън е във всяко отношение здрав и прав, а външните физически влияния от рода на извънземни бактерии и паразити могат да се изключат, понеже минаваме през много добри асептични процедури. Вие, сър, вече ме бяхте убедили по отношение на умственото му състояние. Тъй че обособих… външна, нематериална причина, която може да е, а може и да не е съзнателно насочена. Не съм стигал чак до създаване на теория по въпроса — допълни Конуей бързо. — Нито пък съм споменавал на когото и да е за безплътни интелекти, но нещо странно е станало в онази зала и не само по време на операцията на Манън…
Той описа ехо-ефекта, който Приликла беше засякъл, докато е наблюдавал емоционалната реакция на Манън, както и сходния ефект, когато Нейдред изтървала скалпела. Беше имало и по-късен инцидент с мелфиански интернист, чийто спрей не искал да работи — техните мандибули не са предназначени за хирургически ръкавици, тъй че те ги покриват с пластмаса преди да влязат в операция. Когато интернистът се опитал да използва спрея, от него изтекло, както мелфианецът го описваше, нещо като металическа яхния. По-късно не могли да намерят въпросния флакон. Може би изобщо не е съществувал. А беше имало и други странни случки. Грешки, които изглеждат прекалено глупави, за да ги прави опитен персонал — пропуски при броенето на инструментите, изтървани предмети — и те всички като че ли включваха определена степен на умствено объркване и може би чисти халюцинации.
— Засега нямам необходимото количество сведения да си правя статистически смислени извадки — продължи Конуей, — но фактите са достатъчно, за да събудят любопитството ми. Бих ви дал имената, ако не се бях заклел да ги пазя тайна, понеже мисля, че вие бихте се заинтересували от начина, по който те описват някои от инцидентите.
— Вероятно, докторе — съгласи се О’Мара студено. — От друга страна, може пък да не искам да оказвам професионална подкрепа на фрагмент от въображението ви, като разследвам подобни глупости. Що се отнася до почти-катастрофите със скалпели и другите грешки, според мен някои хора просто имат късмет, други са малко глупави от време на време, а трети обожават да разправят измишльотини. Та, докторе?
Конуей стисна по-здраво подлакътниците на стола си и продължи упорито:
— Изтърваният скалпел е бил от типа ЕСОВ 6, много тежък и зле балансиран инструмент. Дори ако беше ударил с дръжката надолу, той би се завъртял и би съсякъл хълбока на Нейдред, предизвиквайки сериозна за келгианец рана, дълбока няколко пръста — ако острието изобщо е съществувало физически! Това е нещо, в което започвам да се съмнявам. Ето защо мисля, че трябва да разширим обхвата на разследването. Може ли да получа разрешението ви да се видя с полковник Скемптън и ако е необходимо, да се свържа с разузнавачите от Корпуса, за да проверим произхода на всички новопристигнали?
Очакваше експлозия, но не последва такава. Вместо това О’Мара звучеше почти сладко, когато произнесе:
— Не мога да реша дали наистина сте убеден, че сте открил нещо или просто сте стигнали прекалено далеч и вече няма начин да отстъпите, без да изглеждате смешен. Доколкото става дума за мен, не бихте могли да ми изглеждате по-смешен, отколкото в момента. Не би трябвало да се страхувате да признаете, че грешите, докторе, и да започнете да оправяте проблемите с дисциплината, които безотговорността ви е причинила. — О’Мара изчака точно десет секунди за отговора на Конуей, после каза: — Много добре, докторе. Вижте се с полковника. И кажете на Приликла, че променям графика му — може да е полезно вашият емоционален ехо-детектор да ви е под ръка през цялото време. След като настоявате да се правите на глупак, поне го правете както трябва. След това — е, ами, много ще съжаляваме, че се налага да освободим Манън и съвсем откровено ще предложа да постъпим по същия начин и с вас. Вие и двамата най-вероятно ще сте на борда на един и същ кораб, когато си тръгвате…