Няколко секунди по-късно Конуей бе пуснат да си ходи.
Самият Манън беше обвинил Конуей в зле разбрана лоялност, а сега и О’Мара предполагаше, че настоящото му положение е резултат от нежеланието да си признае грешката. Беше му даден изход, който той обаче отказа да приеме и сега представата за работа в по-малка многовидова болница или дори планетарна такава, където пристигането на извънземен пациент би било смятано за голямо събитие, започваше да го плаши. Създаваше му неприятно усещане за пристягане в коремната област. Може би беше базирал теорията си на твърде малко доказателства и отказваше да го признае. Може би странните гафове се явяваха част от съвсем различна загадка, без никаква връзка с проблема на Манън. Докато крачеше по коридорите, като на всеки няколко метра или избягваше някого, или някой избягваше него, нарастваше желанието му да се втурне обратно при О’Мара и да каже „да“ на всичко, да се извини окаяно и да обещае да бъде добро момче. Но когато вече беше готов да се предаде, се оказа, че е стигнал до вратата на полковник Скемптън.
Мониторният корпус — изпълнителната и законоподдържаща власт на федерацията — се грижеше за снабдяването и до голяма степен за поддръжката на Галактическата болница. Като старши офицер на Корпуса тук, полковник Скемптън се занимаваше с входящия и изходящ трафик в допълнение към цял куп други административни дейности. Твърдеше се, че от деня на пристигането му никой не е виждал плота на бюрото му. Когато Конуей влезе, полковникът погледна към него, промърмори „Добро утро“, отново сведе поглед към книжата на бюрото и допълни: „Десет минути.“
Отне доста повече от десет минути. Конуей се интересуваше от корабите със странни стартови точки, както и от кораби, извикани на такива места. Искаше сведения за нивото на технологиите, медицинската наука и физиологичната класификация на обитателите им — особено ако психологията или псиониката са добре развити или нивото на умствени заболявания е необичайно високо. Скемптън започна да рови сред хартиите по бюрото си.
Оказа се, че всички пристигали през последните седмици снабдителни кораби, линейки и временно привиканите по спешна работа съдове произхождаха от федеративни светове, които бяха добре изследвани и медицински безопасни. Е, всички без един — ставаше дума за „Декарт“, кораб от „Културни контакти и разузнаване“. Той беше кацал, съвсем за кратко, на наистина необикновена планета. Беше останал на повърхността — ако изобщо може да бъде наречена така — не повече от няколко минути. Никой от екипажа не беше напускал кораба, баричните шлюзове бяха останали запечатани. От въздуха, водата и повърхностния материал бяха взети проби, изследвани и обявени за интересни, но безопасни. „Патологията“ тук в болницата извършила по-прецизен анализ и стигнала до същото заключение. „Декарт“ беше минал оттук, само за да остави пробите и един пациент…
— Пациент! — едва не изкрещя Конуей, когато полковникът стигна до тази част от доклада си. Скемптън не се нуждаеше от емпатични способности за да разбере какво си мисли той.
— Да, докторе, но не се обнадеждавайте особено — каза му сухо. — Страшно екзотично заболяване е прихванал — счупен крак. И при все факта, че извънземните бактерии считат за невъзможно да оцеляват в същества от други видове — факт, който опростява безкрайно практикуването на междувидова медицина — корабните медици постоянно са нащрек за някое изключение, което да докаже правилото. Накратко, човекът наистина страда от счупване на крака.
— Въпреки това бих искал да го видя — заяви Конуей.
— Ниво двеста осемдесет и три, четвърто отделение, казва се лейтенант Харисън — съобщи му Скемптън. — И не блъскайте вратата.
Но срещата с лейтенант Харисън трябваше да почака до по-късно същата вечер, понеже на Приликла му бе нужно време да пренареди графика си, а и самият Конуей имаше и други задължения освен търсенето на хипотетични безплътни нашественици. Отлагането всъщност им дойде добре, понеже той се сдоби с доста повече информация, събрана по време на обходите и в трапезарията, макар че данните бяха от такъв род, че не беше съвсем сигурен какво да прави с тях.