Сензацията, забавленията, пикантерията — всичко това е стока с голям пазар в Немско. И не напразно може би казвате някога Лилиенкрон по случай поставянето на Клайстовата „Пентезилея“ на мюнхенската сцена, че сигурно ще бъде отлично рекламирана с големи шарени афиши: „Пентезилея, или амазонската сватба на великия гръцки герой Ахила. Грандиозна декоративна драма с танц и пеене. Ново! Ново! Чудесно!!! Триста млади момичета, облечени като амазонки, 300 млади гръцки танцьорки. Ще се изкарат опитомени слонове. Ново! Ново! Чудесно!…“ А консумират еснафските вкусове и консумират в голямо количество, консумират всичко, което се произвежда от безбройните популярни производители. Преди една седмица почина един от тях, Юлиус Фройнд — твърде популярен и твърде обичан, чиято слава обаче едва ли ще преживее земното му битие. Делата му обаче ще живеят още дълго, още дълго ще забавляват и наслаждават, „доде настане друг век…“
Никъде другаде — нито и във Франция — обществото не се разцепва тъй рязко на два различни противоположни дяла — на „плеба“ и на „художествен свят“, — както в Немско. Додето във Франция между един Мишел Зевако и един Зола съвсем не съществува някаква дълбока пропаст, щом като от единия до другия се слиза с трето стъпало — Марсел Прево, — в Германия пропастта между „Пупшен“ и интимната поезия на един Демел е толкова дълбока, колкото и дъното на Великия океан. Два съвсем различни свята — свят на праха и свят на културата — живеят в Немско отделно един от друг, единът ненавистен на другия, както Ариман на Ормузда. И когато тия два свята неволно се доближат един към друг — както беше напр. случаят с Кауптмановото „Тържествено представление“, — конфликтът е неизбежен: такова е психо-социологичното обяснение на този фамозен в литературата скандал.
Може би културосоциологът да обясни издребняването на естетичния вкус и профанизирането на изкуството като логичен продукт на съвременното социално сложение, на съвременния живот „бързия труд“, който изтъква на първо място и съществуването на една грамадна класа с „малко време, малко пари и малко образование“. Но на мене по ми би прилегнало да кажа: поради безправилното културно концепиране на съвременните общества, вследствие дислокационното действие на бързите икономични успехи и откъсването на широкото общество от живота на „културния и художествен свят“. И пак ще повторя: може би тъкмо затова най-поучително е опрофаняването на изкуството в Германия.