Така се появи и описанието „Едно възможно бъдеще“ — като нещо, което надали ще се сбъдне точно каквото е описано, но нищо чудно да прилича като идея. И най-вече като удобна основа за писане на непретенциозна, но весела и развлекателна книжка. Ако не за други, поне за автора й.
И след като се появи, се оказа, че е прихванало напълно навиците на бившето ми разказче. Зае се да расте като втасващо тесто. В един момент файлът стана няколкостотин килобайта, и текстовите редактори на старичкия ми компютър се заогъваха под него. Отрязах описанията на отделни светове в отделен файл — за нула време и двата файла стигнаха отново този размер. След това основата за тази история цъфна в отделен файл. А другите два продължават да растат… Не знам дали това няма да продължава и занапред.
Освен ако не намеря лекарство против графомания. Което може да е по-добрата идея.
Светът от Историята за Петърчо
Базата на сюжета
(Основата на нещата е в описанието [[2415|„Едно възможно бъдеще“]]. Допълнително, описанията на Ортодокс и Академия могат да бъдат открити в [[2416|„Световете“]].)
Историята за Петърчо се развива в стандартен Възел — и по-точно възел 611, релейна група 26 от класификацията :-). Момчето произхожда от Ортодокс — свят на хора, заложили като фундамент принципите на православното християнство. Груповият свят, откъдето е семейството на Христина, бива наричан Академия, и е започнал като свят на весели и безгрижни учени.
Тезаурусът на Ортодокс бива насочван от Безтелесните в теологична и духовна посока; един от световете, с които той вероятно ще бъде хибридизиран, е именно пред-Разделенската Академия, която освен това му е и Релеен свят. Срещата на Петърчо и Христина е планирана предварително, с няколко цели — като контрастиране на развитието, като проба за евентуална хибридизация, и т.н.
Историята започва осемдесет години преди раждането на Петърчо и Христина, когато Отговорникът на Ортодокс изказва пред Свръзката мнение, че Ортодокс вече е узрял за първи проби за хибридизация с подходящи личности от подходящи светове. От тези проби е трябвало да се направят изводи в коя насока хибридизацията би дала най-добри резултати. Свръзката му дава разрешение за изолирани опити, и той привлича младия немирник Евлоги Харизанов, напуснал Академия и тръгнал да дири що е щастието из целия Възел.
Опитът с отец Евлоги се оказва изключително успешен — хибридизирането на тезаурусите довежда до обогатяване и на двата. Приносът на отец Евлоги към Ортодокс се оказва огромен; не по-малък е и приносът на Ортодокс към личния му вътрешен мир. След този пръв успех от Свръзката се обръщат към един от вариантите си на Академия — Мария.
Безтелесните отдавна са набелязали бунтарството на Мария, дъщеря на един от Възловите отговорници, и симпатиите й към Академия; лек тласък я довежда до вземане на решение за отказ от аугментациите, и заселване на Академия. Една от възможностите, заради които се прави това, е именно хибридизирането на тезауруси. Баща й се досеща кой може да е в дъното, но няма доказателства — а и като Възлов отговорник има отлична представа с интереси от каква категория си има работа.
Безлетесните продължават да насочват нещата зад кулисите, и Мария среща и обиква инженер в трансмитерно звено. Детето им е необичайно немирно и пакостливо, с изключителен за възрастта си ум, но не и зрялост — точно необходимата на Безтелесните комбинация от качества; към момента, когато тя вече е готова да върши калпазанлъци като нелегална връзка с Ортодокс, баща й вече е отговорник на звено, и всички си затварят очите за това, че често човърка системата от домашния си компютър.
Малко преди нея пък в семейството на трудолюбив и богобоязлив селянин на Ортодокс се ражда четвърти син. На хлапето не му е писано да стане пръв юначага, за разлика от другите в семейството му, но ще се „радва“ на други особености — Отговорникът на Ортодокс побутва леко някои гени в него, и се постарава околната среда да оформи ума му по определен начин.