Вече осемгодишна, Христина е наказана заради поредната си пакост да стои в къщи през ваканцията. Отегчена, тя се чуди как да си го върне, и пуска търсене на случаен принцип в компютърната система — за някоя свежа идея. Първото нещо, което търсенето връща (защо ли?), е подробно описание на кодекса за достъп на Ортодокс, заедно със съблазнителните за Христина подробности, че езикът е на практика неотличим от този на Академия, и че хората там са много изостанали, смятат изследователите за страшилища адови и се плашат от тях, и т.н… Още на следващия ден Христина е успяла да открадне от компютъра на баща си паролата за връзка с Центъра, и докато той спи, преуморен след тежко (случайно, естествено ;-)) дежурство, тя ровичка из системата.
До още два дни принципите за управление на трансмитера вече са й ясни, а шевният автомат след купища опити (и куп похабена дантела, открадната от музея — Христина се е бояла, и с право, че ако я видят да купува дантела, веднага всички ще се замислят каква нова пакост иде) изплюва нещо, що-годе подобно на самодивска рокля. Този ден дежурството на баща й „случайно“ пак е тежко, вечерта той заспива дълбок сън, и Христина цъфва за пръв път в килията на Петърчо…
Целта на Безтелесните е да прехвърлят Петърчо на Академия, а Христина — на Ортодокс, и така да ги разделят трайно за известно време, ако не и за постоянно, въпреки волята на родителите им. (Когато е за техния интерес, Безтелесните, поне повечето от тях, не се вълнуват особено от правилата и чувствата на Стандартните.)
Възловият отговорник, дядото на Христина, обаче решава, че този път вече са прекалили — да експериментират с деца! (И то с неговите…) Досеща се, че Безтелесните ще внимават дали правдолюбството му не се е надигнало, и старателно потулва решението си. Потайно се свързва с Отговорника на Ортодокс (който му дължи някоя и друга дребна услуга), и го моли за съдействие, колкото е възможно. За негова изненада се оказва, че Отговорникът също има симпатии към Стандартните, а и не смята, че опитът се нуждае от чак толкова дълго и грубо разделяне, за да даде резултат. Двамата се разбират без думи, че всеки ще прави каквото може, за да облекчи нещата. Дядото поема задължението да похдвърли на децата трансмитер и комуникатор за управлението му, а Отговорникът на Ортодокс — това да се опита да наведе дъщеря му на идеята да се върне при Аугментираните.
При посещеиието си в дома на Христина дядо й подхвърля трансмитера и комуникатора. (С което получава червени точки пред Свръзката, които смята да използва после в сражението си като актив; реално няма да му се наложи, поне в първата книга.) Много внимателно обаче е калибрирал настройките на трансмитера така, че ако двамата са близо един до друг, да бъдат прехвърляни заедно. Комуникаторът също е настроен — докато децата се опитват да действат чрез него, той да създаде в умовете им идеята, че не е добре да се разделят. При попадането на децата на Ортодокс Отговорникът забелязва тези настройки и ги премахва, за да не бъдат открити по-късно. Неговото намерение е да осигури точно същото, но с други средства — като манипулира опита така, че резултатите от него да станат ясни за не повече от седмица-две.
Както престоят в манастира, така и престоят на село съчетават много цели и изпълняват много задачи, далеч не всички очевидни от разказа. Основната цел — да се проверят действието на критичен и материалистичен ум върху религията, и нейното действие върху такъв ум — е постигната в задоволителна степен при връщането от село в манастира, като в същото време нещата са стигнали дотам опитът да трябва да бъде прекратен.
От Свръзката одобряват като цяло опита, но зачитат и някои минуси. Оперативът, който се грижи за Ортодокс, бива отворен за контрол и от други Безтелесни (включително някои, които се опитват да установят пълен или дори едноличен контрол върху него, и на моменти почти успяват; именно те са в дъното на атаката срещу позициите на Отговорника на Ортодокс.). Отговорникът е здравата ядосан от това решение, смята го за непозволена намеса в личните му работи (оперативът си е негов, в края на краищата!), и на моменти откровено го саботира, дразни другите Безтелесни когато и с каквото може, и т.н. — като по този начин доказва правотата си. (Включително си затваря очите пред новите лудории на Христина и Петърчо, а понякога направо ги подкокоросва, и им помага.) След около сто и двадесет години, след вътрешното разделение на Ортодокс (виж по-долу), Отговорникът успява да си върне пълния контрол върху нещата. Повече подробности са дадени по-долу.