Петърчо до голяма степен е продукт на пряко въздействие на Безтелесните. Генетиката му носи базата за развитие на силно независимо мислене (идентифицирано на Академия, резултат от безотговорен експеримент на студенти по медицина отпреди Разделението) и необичайни комбинаторични способности (неидентифицирани; дължат се като база на таен експеримент отпреди Разделението с цел по-добро владеене на някои видове хазарт, и са отключени и подсилени значително от Отговорника на Ортодокс още преди раждането на Петърчо; други остатъци от аугментации пък са били подтиснати, пак от него.) Работено е с идеята, че той вероятно ще попадне на Академия, и че там ще се опитват да разберат нещата около него, и са взети мерки въздействията да са твърде фини, за да могат да се уловят на свят с развитието на Академия. Отделно се разчита на „рикошет“ на критичния му ум след сблъсъка с атеистичната Академия. Подсилената му комбинаторика с лекота го води до решения, недостъпни или неочевидни за Стандартните наоколо, но в същото време често му пречи да прецени кое е очевидното и имащото значение за околните — затова и понякога логиката му е парадоксална. Интересно е, че би бил съвършеният играч на карти, ако знаеше, че изобщо съществуват такива игри; по начало комбинаториката му е била предвидена точно за тях, и това се е запазило. Шахът, както и много други ситуации, просто са достатъчно подобни на хазарта, за да е силен в тях. В някои отношения той е що-годе нормален, но в други е като фино омесена комбинация между Айнщайн и Форест Гъмп.
Мария, майката на Христина, е по произход Аугментирана. Дъщеря е на един от Възловите отговорници. По начало тя има симпатии към Стандартните и техните нива на развитие; Академия точно пасва на тях. Също така, тя носи наследено от баща си „правдолюбство“, и е възмутена от това как Безтелесните гледат Стандартните. Осъзнала, че Аугментираните всъщност работят за Безтелесните като „овчари“, тя се отказва от механичните аугментации и се преселва на Академия. Част от генетичните обаче не е възможно да бъдат премахнати, без да бъде променена личността й — напр. компютърният талант и бунтарството. Христина ги е наследила от нея; разликата е, че майката ги мрази като част от аугментираността й — не се занимава с компютри, не иска да нарушава правилата (поне тези на Стандартните), и т.н. Запазила е и една псевдобиологична аугментация — управлението на координацията на движенията й. (Без нея тя е на практика инвалид, заради дефект в периферната нервна система; Христина го е наследила, но в много по-слаба степен, и именно на него се дължи неловкостта й. С нея обаче, ако реши да я използва в пълна степен, би могла без никаква подготовка да направи смешен кой да е шампион на Стандартни във всеки спорт, където ловкостта и координацията са решаващи — игри с топка, гимнастика, бойни изкуства… Но на практика няма случай да я е използвала над възможностите на средностатистическия човек — поне на Академия.)
В дъното на протеста на Мария е манипулиране от Безтелесните. Баща й се досеща за това, но няма доказателства. Тя също го предполага, и се досеща, че вероятната цел на нещата е появата на Христина, но не предполага какви могат да са целите по-нататък. Знае, че Безтелесните често действат по насока, но без строго определена цел, и се надява нещата да са добре за Христина. И за Петърчо, за когото тя се досеща, че вероятно също е продукт на Безтелесните — и когото обиква като свое дете.
Христина също е манипулирана от Безтелесните, в посока засилване на пакостливостта й, за да могат да бъдат прекарани с Петърчо през каквото е необходимо. Останалите черти на характера й са пряк продукт от генетичните заложби и стандартното възпитание на Академия. Далеч превъзхожда като интелект връстниците си, но като зрялост си е дете. Без пакостите нейното всекидневие е всепоглъщаща скука, затова и тя направо ги сипе. Отделно проблемите й с фината координация при целево движение я стимулират да използва ума си. Майка й е търсила лечение за нарушената й координация; получила е отговор, че тя е наследствена, нелекувана в предишните поколения заради липса на необходимост (не е била никаква пречка за Аугментирани), и че за Христина е твърде късно за лечение. Естествено, Мария веднага се е досетила, че дори това да е истината, целта е умишлено засилване на пакостливостта и ума на Христина, и че това се прави, за да бъде използвана тя от Свръзката в някой експеримент. С времето това е засилило комплексите й на тема Аугментирани.