За да използват ситуацията, от ръководството на Свръзката разрешават на Отговорника на Ортодокс да привлече отец Евлоги, и да си направи експеримент по хибридизиране на тезаурусите. Те са изчислили, че тази линия на развитие на събитията в крайна сметка ще доведе до проява на „Стандартолюбството“ на Отговорника, и така ще провокира Сухаря към открито действие. Пресметнали са и че той вероятно ще загуби тази схватка, въпреки че е интелект от по-висок клас, отколкото Отговорника на Ортодокс. (Не е изключено тайничко да помагат за тази му загуба.) Но тези изчисления са по силите на интелекти от тяхната категория, и са непосилни за Сухаря или Отговорника на Ортодокс. Така че те са подредили „бойното поле“, и чакат и гледат.
Събитията напредват, двете деца се срещат. Когато се съгласява да помогне на дядото на Христина, Възловия отговорник, Отговорникът на Ортодокс потвърждава съмненията на Сухаря с даване на официални доказателства. Без да подозира, че действията му се следят с особено внимание в тази насока, Отговорникът изпълнява ангажиментите си, и към момента, в който бащата на Петърчо взима двете деца от манастира, Отговорникът на Ортодокс е изправен пред съда на Безтелесните. Признат е за виновен в изкривяване на опита заради симпатиите си, макар че го оспорва и декларира, че ще докаже тезата си. Решено е в зависимост от справянето със ситуацията по-нататък да му бъде наложена по-малка или по-голяма степен на контрол от групата, организирана около Сухаря, която е уловила нарушението му — дори до пълното му отстраняване от Ортодокс и предаване на Отговорничеството на тях, ако е нужно. (Зад кулисите, това е провокацията на ръководството на Свръзката към Сухаря, и неговото официално замесване в схватката.)
Отговорникът, естествено, е бесен. Зарича се да докаже, че може да допроведе опита перфектно, като при това изобщо не крие симпатиите си и намесата си заради тях. И да не позволи на уловилата го група от Безтелесни да се бърка на Ортодокс. По негово мнение, те не са злобари, но са твърде големи сухари, за да могат да се справят реално — още повече, че сухарството им, съчетано с могъществото на Безтелесни, може да е за обикновените хора по-голяма трагедия от най-гнусната злонамереност, която повечето биха могли да си представят.
Отговорникът чрез „микромениджмънт“, тоест умело побутване на дребно тук-там, и внимателна ненамеса винаги, когато е възможно, приключва опита за по-малко от седмица след делото, и то с отличен резултат. Отпечатъкът на Ортодокс върху Христина е налице, този на Академия върху Петърчо — също, и и двата могат успешно да бъдат дозадълбочавани чрез запазените контакти между децата. Чрез възможността за контрол върху тези контакти Отговорникът си запазва възможността да управлява изключително фино за в бъдеще въздействието и в двете посоки, както върху децата, така и върху световете — нещо, което не е било предвидено в първоначалния проект, и е много добре дошло. Отговорникът се гордее, че това е постигнато именно чрез не съвсем буквалното спазване на кодекса, което са му вменили като нарушение. От Свръзката му зачитат това като плюс, и определят наказанието да мине в най-леката си форма — само наблюдателен контрол на групата недоволни от него.
Естествено, това възмущава недоволните. Те повдигат делото до по-горни нива, и посочват, че „плюсът“ е постигнат точно чрез допълнително нарушаване на правилата (тоест, че лоялността на Отговорника към Свръзката е в някакъв смисъл под съмнение). Не мирясват, докато на Сухаря не е разрешено в случай на оправдана необходимост и да се намесва (естествено, при пълна отчетност пред съда на Свръзката; така ръководството й ангажира Сухаря вече и пряко). Отговорникът отвръща на удара, като използва оставеното му право на личен контрол върху информацията — да не предава за контрол информация за детайли, които смята за несъществени. Противникът му, естествено, се досеща веднага защо е нужно това и как ще бъде използвано, и Ортодокс се превръща в игрално поле между два свръхчовешки разума, всеки от които разбира доброто по свой начин. Единият търси справедливост и спазване на правилата — другият човечност, тоест пак същото, но май не съвсем.
Крайният резултат е, че Петърчо и Христина, а и хората около тях, са превърнати в пионки в гигантска шахматна партия. И Отговорникът на Ортодокс решава да заложи точно на това. Като начало, поисква и получава от Свръзката пълно изравняване на силите с противника си, на много ограничено ниво, за да може да се види и да победи оптималният ход на обстоятелствата. Без него той е в привидно много по-силна позиция, дори въпреки далеч по-големите възможности на Сухаря; предавайки я обаче, той лишава противника си от възможността да се оплаква от това, и да го следи на дребно — където е пък неговата сила. (Като същевременно го поставя в позиция да осъзнае собствената си грешка, когато тя си проличи — без да знае, че ръководството му цели точно това.)