Тук идва втората част от плана му — да използва някои от пионките като играчи. За ръководството на Свръзката те не се броят на ничия страна, част от хода на обстоятелствата са. При нормални обстоятелства тези играчи са нищо на фона на възможностите на Безтелесен; в условията на силно ограничено влияние обаче силата им започва да е забележима. И, за допълнително прикриване на комбинацията, използва факта, че познава Христина и Петърчо далеч по-добре от противника си, и знае за тях нещо, което противникът му не знае — когато са заедно, те се допълват взаимно до далеч по-добър играч, отколкото всеки от тях поотделно. До играч, значим като сила на фона на другите два, в тези условия.
И така, Отговорникът на Ортодокс поставя нещата на карта… и Отговорничеството на цял свят се оказва в ръцете на две деца, напълно неспособни да разберат скритите зад кулисите механизми. Но способни да мислят и да играят както е най-добре за тях самите — което е и целта на Отговорника на Ортодокс.
Крайният резултат от играта е, че Сухарят установява с доста изненада, че Отговорникът е поне отчасти прав, и го приема. От загриженост обаче (като по-старши Безтелесен) му предлага създаването на съвместен подоператив за независим анализ, който съветва (без право на решаващ глас) Отговорника, и докладва информацията успоредно на Сухаря. Отговорникът приема идеята, отчасти защото няма избор, отчасти и защото е разумна. (Това развитие на нещата е нещо като „извънсъдебно уреждане на спор“.) Така създаденият оператив продължава да играе косвено роля в управлението на Ортодокс в продължение на около сто и двадесет години, когато Сухарят решава да пренасочи този си ресурс в друг проект, и се оттегля от съвместния подоператив.
Какво точно ще се случи по време на тази игра, още не зная. Може би някой ден ще го разбера; може би някой ден ще имам времето да го напиша. Но не сега. Стига толкова! Ама ха…
Историята на Йосиф Водителя
(Тази част засега не е засегната, но не знам дали няма да се пръкне в повествованието по-нататък. При положение обаче, че напира да изтече от главата ми, не искам да я притискам вътре в себе си и тя да ме разпъва и дразни. :-))
Рожденото име на Йосиф Водителя е Кирил Димитров. (По липса на по-добро. :-)) Роден е в София, почти седемдесет години преди Разделението, в бедно и не особено дружно семейство. Баща му ги напуска преди Кирил да е навършил година; майката не смогва едновременно да изкарва хляба на семейството, и да се грижи за сина си достатъчно. Разболява се, когато той е на шестнайсет години, и умира година по-късно.
Още като дете той попада в лоша компания, учи се зле, и напуска училище преди да завърши средно образование. Известно време работи груба физическа работа тук-там, за да издържа болната си майка. Когато тя умира, той се хваща на работа при наркодилъри, подмамен от заплащането, като „охранител“. По това време той е вече зрял, добре ориентиран в живота, извънредно практичен и на практика напълно безскрупулен (макар и никак да не е смелчага). Потаен е като личност, и умее великолепно да се преструва (косвени тестове, проведени по-късно на базата на информация за личността му, показват, че би бил извънредно талантлив актьор). Никога не спира да се учи; продължавал е да се усъвършенства дори на преклонна възраст. Няма никакви предразсъдъци срещу манипулирането на околните, и старателно се учи на този „занаят“. Притежава остър, бърз и изобретателен ум.
Първата задача, с която е натоварен, е да участва в група, която да ликвидира бивш „охранител“, опитал се да се откъсне от „бизнеса“, но знаещ прекалено много. Младият Кирил моментално се досеща какво го очаква някъде в бъдещето (ако не загине преди това), и е здравата уплашен. Измисля си стомашна криза, разиграва доста убедителна сцена пред „колегите“ си от групата, и се скатава от убийството, за да не бъде използвано после участието му срещу него. През следващите няколко месеца се прави на изключително трудолюбив и старателен, макар и болен, и успява да скъта някоя пара, без да се натопи в нито едно по-сериозно престъпление.
В подходящ момент хваща тайно автобуса за Германия. Месец и нещо се крие къде ли не, работи нелегално и трепери от всеки шум наоколо. В един момент случайно попада на американски мисионери, дошли да проповядват сред най-изпадналите. Научава съвсем случайно, че те оглеждат за богобоязливи и съвестни хора, които да пратят на обучение в САЩ за мисионери, и си съставя план. Разказва им, че го гонят зли наркотрафиканти за отмъщение, че им е пречил. Заявява, че е много дълбоко вярващ и богобоязлив (всъщност през живота си не е виждал кръст или икона отблизо), и че иска да работи за Бога като доброволец, без да очаква нищо в замяна.