Теодора Тодорова
Опит за любов
Бе толкова приятно след любовен акт да се изтягаш с цигара в уста.
Жената бе в банята и той можеше да види отражението и и голото и тяло в огледалото.
За пореден път се запита какво е намерила в него и как се бе съгласила да се любят?!
Бе красива.
Бе много красива — тяло на манекен, високи гърди, лице, което би накарало
всеки художник да я пожелае за модел.
Явно жените имаха друга ценностна и изборна система.
За разлика от тях мъжете държаха на опаковката, на външният вид. Прекрачваха границата заради едно красиво лице и един задник, но при жените не бе така.
Те имаха някаква тайна система на оценка, някаква тайна рецепта на удоволствие.
Всички се питаха как е възможно една прекрасна жена да върви под ръка с някой грозник. Отговорът за много бе — заради парите, но той знаеше, че не е така.
Парите си ги имаше, но това си беше неговата тайна. Не бяха те стръвтта, с която успяваше да привлече жените в леглото си. Може би дълбоко в тях се криеше механизмът на дивата природа — самката приемаше само най-силният, този, който може да победи, за да продължи поколението и за да може поколението да носи неговата жажда за живот и отцеляване.
Смешното бе, че в природата мъжките екземпляри носеха по-ярките пера, по-лъскавата козина, те имаха много неща, с които да привличат женската, докато при хората бе обратното. Жените пилееха пари по козметици, по дрехи, по гримове, докато един мъж дори с шкембенце винаги можеше да има прекрасна жена до себе си. Странно, нали?!
Отново погледна към банята.
Ето ти го потвърждениято на собствените му мисли — той си лежеше и нехаеше за собственото си тяло, а тя в момента решеше коси, поставяше отново грим, парфумираше се.
Защо ли?! Та, всичко това имаше по-голямо значение преди да влязат в леглото, а не след това.
Досмеша го и си позволи да пусне усмивката си да се рее в пространството на стаята.
Жената се обърна и го погледна въпросително:
„Всичко наред ли е мили?“
Познаваха се едва от два часа и половина, а вече се бе превърнал в „мили“.
Боже този женски навик да наричат нещата с малки и гальовни имена. Все едно, че начинът, по който го наричаше имаше значение и определяше факта дали той ще пожелае да я види отново или не.
Един от най-близките му приятели имаше следната теория за разликата между мъжа и жената. След любовна нощ един мъж си мисли следното — как да се оттърва от нея, за да не ме покаже на приятелките си и да не ме кара да пием кафе заедно на центъра на града, а жената си мисли — дали е добра партия или не и дали да направи компромис със слабите му способности в леглото.
Интересно, нали?! И май в цялата тази теория имаше и зрънце истина.
До момента бе имал много жени. Наистина много. Не се хвалеше като другите за похожденията си, не защото го смяташе за нещо недостойно, а защото като него имаше малко. Бе принуден сам да се наслаждава на победите си над „слабият“ пол. Може би времето, когато те наистина бяха слаби бе минало, защото сега жените движеха по-голяма част от човечеството и от неговия прогрес.
Отново си дръпна от цигарата и усети как димът и удоволствието си проправиха път в дробовете му. След любенето, предпочиташе пушенето, своята кола и качествените питиета. Проста логика на живеене, нали?! Можеше да си го позволи. Имаше пред себе си векове на живот и не трябваше да си мисли какво ще се случи утре. Онова „утре“, което за хората бе затворено в рамките на 50 — 60 години. Той имаше времето, за да опита всичко, за да му се наслади, за да прави грешки и за да ги поправя, а и дори да не ги поправяше знаеше, че няма да стигне до момента, когато пред Свети Петър, в който вярваха хората ще трябва да изповядва живота си. Просто нямаше съдник. Правеше това, което си поиска…
Жената бе още в банята.
Не го изненадваше.
Жените живееха или пред огледалото или в очите на своите любовници или във ветрините по улиците. Имаха нужда постоянно да се оглеждат, все едно, че отразеният им лик би могъл да продължи живота им. Ако това им стигаше, то тогава бе лесно.
Самоят той не се поглеждаше в огледалото. Нямаше нужда. От много хилядолетия си бе същият и нямаше да се промени, докато не дойдеше моментът, когато трябваше да отстъпи своето място на някой друг. До тогава щеше да продължи да съществува в това тяло и с това лице.
Отново си спомни за момента, когато се запозна с тази жена, с поредната жена в живота си…
Стоеше на бара.
Винаги избираше последният писък на модата в заведенията, защото така бе сигурен, че само жени от класа, с пари и с жажда да успеят ще влязът там. Бе спазил правилата на външният вид — марков часовник, дрехи от световен дизайнер, цигари по поръчка, марково питие пред себе си. Стоеше в тъмният ъгъл на бар-плота. Така можеше да гледа влизащите, без той самият да бъде забелязан.