— Швейцария? — повтори Луис и мечтата да притежава почти половин милион долара изведнъж избледня. — Ти не си с всичкия си! Всеки изходен пункт ще бъде наблюдаван! Интерпол ще бъдат алармирани! Ще стане толкова напечено, че ще е непоносимо! Ще извадят душата на всеки заподозрян търговец на произведения на изкуството! Цюрих? Невъзможно! Клод, ти си постъпил напълно безотговорно като си отишъл да се пазариш с тази ужасна твар!
— Няма невъзможни неща — тихо каза Кендрик. — Имаме време до вторник. А дотогава трябва да мислим.
Луис го погледна с подозрение.
— Ти не очакваш аз да прехвърля това нещо нелегално, нали?
Кендрик беше обмислял това като възможност, но беше решил, че Луис няма достатъчно смелост.
— Не, шери, но трябва да има някакъв безопасен начин — той бутна каталога към Луис. — Да вървим напред. Прави копието и мисли.
Луис се поколеба, но после си спомни за парите, които му бяха обещани.
— Нека и двамата да помислим. Възможно е Ед да не успее, но ние трябва да сме готови. Учудващо е до какви резултати могат да доведат находчивостта и съобразителността.
— Разправяй ги на старата ми шапка — каза Луис, грабна каталога и изхвърча възбудено от стаята.
Чувствайки нужда от още една закуска, Кендрик се затътри към хладилника и заразглежда различните яденета, приготвени и подредени, и след като си избра опашка от омар се върна на бюрото си и седна да мисли.
По обичайния си ефектен маниер, Лепски пристигна вкъщи, мина шумно по пътеката, отвори със замах входната врата и връхлетя във всекидневната.
Беше прекарал прекрасен ден, разказвайки на Биглър и Макс Джейкъби как Карол е наследила пари и как той е настоял да ги похарчат за едно пътуване из Европа. Той им прогърмя ушите, но това беше неговият голям миг и нито единият, нито другият успя да го спре. Най-накрая, Биглър му предложи да си ходи и да ги остави да се справят с престъпленията, които бяха станали, и ако се случеше нещо важно — щяха да го повикат.
— Здравей, миличка — изрева той. — Върнах се. Какво има за вечеря?
Карол лежеше на дивана със събути обувки и затворени очи.
— Трябва ли да крещиш? — оплака се тя. — Изтощена съм.
Лепски я погледна с учудване.
— Да не си била на джогинг или какво?
По това време на деня, Карол обикновено се въртеше в кухнята, приготвяйки вечерята. За Лепски беше шокиращо да я види лежаща неподвижно на дивана.
— Случва се от време на време, Лепски, да си мисля, че си глупак — каза Карол кисело. — Уреждах ваканцията ни и трябва да ти кажа, че ми отне целия ден.
— Да-а, трудна работа. Какво има за вечеря?
Карол го изгледа свирепо.
— Не можеш ли да мислиш за нещо друго освен за ядене?
Лепски й се ухили.
— Ами, има и едно друго нещо, писанче, но ще се придържам към установената практика — не сега, после. Какво има за вечеря?
— Не знам. Цял ден съм била в „Американ експрес“ и съм уморена.
Лепски погледна жена си и като разпозна симптомите, реши, че към ситуацията трябва да се подходи с такт и внимание.
— О, миличката ми. Цял ден, а? Как върви? Какво уреди?
— Миранда вижда нещата по един начин, а аз по друг — възкликна Карол. — Не можах да пъхна в глупавата й глава, че искаме да пътуваме в първа класа. Непрекъснато ми повтаряше и повтаряше за разни чартърни полети.
— Какво им е лошото на чартърните полети, за Бога?
— Лепски! Това е ваканция над ваканциите! Ще пътуваме първа класа!
— Добре де… добре де. Да, права си, миличка — Лепски премести тежестта си от единия на другия крак. — Какво има за вечеря?
Карол се изправи и седна, а очите и предвещаваха буря.
— Не зная! Не ме е грижа! Ако го повториш още веднъж — ще се разведа с тебе!
— Не знаеш ли? О’кей, нека пием по чашка — Лепски отиде до шкафчето с алкохолните напитки. Отвори вратичките и се отдръпна стреснато. — Къде е моето уиски „Къти сарк“?
— Не би ли, моля ти се, седнал да чуеш какво съм уредила? — каза Карол, като в гласа й изведнъж се прокрадна извинителна нотка.
— Къде ми е „Къти сарк“? — изрева Лепски.
— Не можеш ли да мислиш за друго освен за ядене и пиене. За Бога, седни и ме изслушай какво съм уредила.
Лепски я изгледа обвинително.
— Ходила си при тая стара пияница Мехитабел Бесинджър и си дала на старата лъжкиня моята бутилка „Къти сарк“!
За негова изненада, Карол имаше уплашен вид.
— Гледай сега, Том. Съжалявам за шотландското ти уиски. Не трябваше да я посещавам. Стигнах до заключението, че си прав. Тя наистина пие прекалено много.
Лепски просто я зяпна.
От години вече, Карол се доверяваше на тази стара ясновидка — една едра, черна жена, която предсказваше бъдещето. На два пъти беше предсказала на Лепски, чрез Карол, къде да търси убийците, но той беше пренебрегнал приказките й, за да открие по-късно, че е била права. Досега Карол се беше клела в нея. Тази внезапна промяна го стресна.