— Аз съм г-жа Том Лепски — съобщи Карол. — Съпругът ми е детектив първи ранг и работи към полицията в града. Наследих пари. Ще пътуваме до Европа. Нужен ми е гардероб. Не възнамерявам да похарча повече от седем хиляди долара. Какво можете да направите за това?
Все още беше мъртвият сезон. Човек не можеше да си позволи да се намръщи на сума от седем хиляди долара, мислеше си Люсил и се усмихна още по-широко.
— Разбира се, г-жо Лепски. Сигурна съм, че можем да намерим нещо подходящо за вашето пътуване. Но моля ви, седнете. Г-н Мавърик ще бъде очарован да обсъди с вас това, от което се нуждаете и ще направи съответните предложения. Извинете.
Карол седна, а Люсил взе облицования с плюш асансьор до първия етаж, където намери Мавърик обгърнал с плат за рокля тялото на едно момиче с отегчен вид.
Роджър Мавърик беше висок, строен и изключително красив. Беше около петдесет и петгодишен, хомосексуалист и не бе само стилист със значителен талант, но също тайно правеше сделки с крадени кожи — много доходно странично занимание.
Люсил му каза, че съпругата на старши детектива Лепски е долу и иска да й бъде подбран гардероб.
Мавърик познаваше детективите към полицията в града и знаеше, че Лепски е най-опасният. Слабото му, красиво лице светна.
— Изглежда, че е наследила пари и иска да похарчи седем хиляди долара — продължи Люсил.
— Прекрасно! Слушай, скъпа, тя трябва да бъде обслужена като много важна персона. Заведи я в салон „Вашингтон“. Настани я удобно. Шампанско… нали знаеш какво трябва? Ще се присъединя към вас след десет минути. Междувременно разбери какви цветове носи и въобще, какви са предпочитанията й.
— Седем хиляди долара — процеди Люсил презрително.
— Да, да. Просто направи каквото ти казвам, скъпа.
Като повдигна леко рамене, Люсил взе асансьора обратно до приземния етаж.
— Г-н Мавърик ще бъде с вас след няколко минути, госпожо Лепски. Моля, елате с мен.
Карол я последва в асансьора, а оттам на първия етаж. Вървеше след нея по дълъг коридор, покрит с червен килим, докато стигнаха до една врата. Като отвори вратата, Люсил се отдръпна и с движение на ръката я покани да влезе.
Салонът беше елегантно обзаведен с още вещи от галерията на Кендрик.
— Моля ви, седнете, госпожо Лепски. Може би чаша шампанско докато разговаряме за това, което ви е необходимо?
Появи се спретнато облечена камериерка със сребърен поднос, на който бяха поставени кофичка с лед, бутилка шампанско и две чаши.
— Нали разбирате, че аз няма да похарча повече от седем хиляди долара — каза твърдо Карол. Това луксозно обслужване я караше да се чувства неловко.
— Разбира се, госпожо Лепски — Люсил наля виното, подаде чаша на Карол и седна. — Сега, моля ви, кажете ми какво имате предвид.
Три часа по-късно Карол излезе от магазина и летеше, а не стъпваше по земята.
Тя си мислеше, че Роджър Мавърик е най-милият, най-разбиращият, най-умният мъж, когото някога е срещала. Сега вече беше доволна, че ще е подходящо облечена за вълнуващото пътуване до Европа. Бързо разбра, че Мавърик знаеше точно какво ще й подхожда и, след малко колебание в началото, тя се отпусна и го остави да избира вместо нея.
След като изборът беше направен, започна да се безпокои. Всичко беше така елегантно, че нямаше идея какво ще струва.
— Не повече от седем хиляди — твърдо каза тя когато Мавърик, с грейнала усмивка, попита дали е доволна.
— Госпожо Лепски, в мъртъв сезон сме. Честно казано, това което избрахте, през сезона би струвало около двадесет хиляди долара. И да бъда докрай честен, тези прекрасни дрехи ги имам от известно време, неотдавна. За съжаление, не винаги имам възможност да обличам дама с вашата фигура. Обикновено клиентките ми са по-скоро пълнички. Това са рокли от манекени. Щастлив съм, че мога да ви ги дам на по-малко от половин цена. Всъщност, ще ви ги предложа за пет хиляди долара, което ще ви позволи да си поръчате подходящи обувки и чанти за тези дрехи.
— О, това е прекрасно! — беше възкликнала Карол.
— Толкова съм щастлив, че вие сте щастлива. Мога ли да ви помоля да дойдете вдругиден, за да може моят специалист да ви направи проба за някои малки поправки? Ще подготвя и богат избор от обувки и чанти, от които да си изберете.
Тъй като Мавърик ставаше късно, той и късно обядваше, но неизменно обядваше в Клуба на хората на изкуството. Там намери Клод Кендрик, който ядеше пилешки гърди в гъст сос от сметана и гъби. Мавърик седна на същата маса и двамата си размениха поздрави с усмивка.