— Брейди! — възкликна Пиер, сияещ. — Има работа!
И двамата знаеха, че когато работят за Брейди, парите винаги бяха добри.
— Виждаш ли, съкровище? — извика Клодет, поставяйки подноса на масата. — Казах ти, че нещо ще излезе — и тя се хвърли в прегръдките на Пиер.
Точно в 11.30 часа вечерта, Пиер и Клодет влязоха в претъпкания бар на хотел „Хилтън“. Те се огледаха, но не откриха никой, който да прилича на Лу Брейди. Тогава някой докосна ръката на Пиер. Когато се обърна, той видя до себе си малък, безличен бизнесмен, с брада и мустаци, с нездрав цвят на лицето, а очилата му с формата на полумесец бяха кацнали на върха на носа му.
И Пиер, и Клодет бяха свикнали с многото превъплъщения на Брейди, но за момент се поколебаха — толкова добре беше дегизиран.
— Ще отидем в моята стая — тихо каза Брейди.
Никой нищо не каза докато не стигнаха до третия етаж и Брейди отключи вратата на стаята си. След като бяха вече вътре, Пиер каза:
— Фантастичен си, Лу.
— Да, наистина — Брейди махна с ръка и покани Клодет на единствения фотьойл, махна на Пиер към стола пред писалището, а сам седна на леглото. — Имам важна и спешна задача за вас двамата. Сега слушайте внимателно.
Без да споменава за иконата, Брейди им каза, че трябва да са в постоянен контакт с Том и Карол Лепски, веднага след като те пристигнат на летище „Шарл де Гол“ този петък.
— Ще ходят в Париж, после в Монте Карло и френската Ривиера, а после продължават към Швейцария — им каза той. — Вашата задача е да стоите до тях по-близо, отколкото е бебето до майка си, когато суче. Жената ще носи козметично куфарче. В него, без нито единият от тях да знае, ще има предмет, който трябва да стигне до Швейцария. Той ще е вграден в куфарчето и не очаквам неприятности с митницата, но вашата работа е да се погрижите жената да го пренесе през швейцарската митница.
По изражението на Пиер личеше, че размишлява.
— Какъв е предметът?
— Това няма нужда да знаете, но е ценен.
— Не са наркотици?
— Разбира се, че не! Предмет на изкуството е.
Пиер и Клодет се спогледаха.
— Не изглежда много трудно. А какво значи това за нас?
— Двадесет хиляди швейцарски франка плюс всички разходи — каза Брейди, който беше правил изчисления по време на полета. — Можете да разглеждате тази работа като платена ваканция.
— Нека изясним това — помоли Пиер, който беше предпазлив когато работеше с Брейди. — От нас се иска да следваме тези двамата навсякъде, да отсядаме в същите хотели, да се погрижим жената винаги да си тръгва с козметичното куфарче когато сменят хотела, а когато минат през швейцарската митница, ние получаваме двадесет хиляди швейцарски франка. Така ли?
Брейди поглади изкуствената си брада.
— Малко повече, Пиер. Ще отседнете заедно с тях и в швейцарския им хотел. Ще вземете куфарчето, когато те са извън стаята си и ще ми го донесете в хотел „Идън“ в Цюрих и аз ще се разплатя с вас.
— Кои са тези хора? — попита Клодет.
— Хубав въпрос. Да, трябва да знаете. Мъжът е детектив, първи ранг, работи към полицията в Парадайз сити, Флорида. А тя е неговата съпруга.
Пиер трепна.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че трябва да открадна едно козметично куфарче от съпругата на някакво първокласно ченге?
— Че какво лошо има в това?
— Много лошо. Щом като открият, че куфарчето липсва, ченгето ще пощурее и адът ще се разтвори. Не ми харесва това, Лу.
Брейди се усмихна.
— Спокойно, отпусни се. Той няма да разбере, че е взето.
— Но жена му ще разбере — остро забеляза Клодет.
— Нито единият, нито другият ще разбере. Уредил съм да направят точно копие на куфарчето, което ще ви предам в Швейцария. Това, което трябва да направиш, Пиер, е да влезеш в стаята им докато ги няма; отваряш козметичното куфарче на г-жа Лепски, слагаш цялата й козметика и тоалетни принадлежности в копието и си излизаш с оригиналното куфарче. Нито Лепски, нито жена му ще разберат, че е направена смяна.
Дювин се позамисли над това, после кимна.
— Добра идея. О’кей, нека видим другите подробности. Къде ще отседнат? В Париж и в Монако просто не можеш да намериш стая без резервация. Ако ще отсядаме в техните хотели, трябва да знам в кой хотел да направя резервация.
— Това съм го оправил — Брейди извади от портфейла си сгънат лист хартия. — Ед го изработи. Братовчедът на Кендрик отишъл в „Американ експрес“ в Парадайз сити и казал на момичето, което е обработвало данните за пътуването на семейство Лепски, че иска да изпрати цветя във всеки хотел, кьдето те ще отсядат. Тя му дала копие от маршрута и програмата им. Ще отседнат в „Екселсиор“ в Париж за четири дни, в хотел „Метропол“ в Монако за три дни и в „Монтрьо Палас“ в Монтрьо за три дни. Ще направите подмяната в хотел „Палас“. Ето и датите — и той подаде на Пиер листа хартия.