— Двадесет хиляди швейцарски франка и всички разходи?
— Да.
Клодет въздъхна, примряла от радост.
Пиер разучаваше маршрута. След няколко минути, погледна Брейди усмихнато.
— Имам една идея. Представи си, че случайно сме на летище „Шарл де Гол“ когато Лепски пристигнат. Представи си, че Клодет се заприказва с тях и тогава и аз пристигам. Отседнали сте в „Екселсиор“? Ах, какво съвпадение! И ние там сме отседнали, а после заминаваме за Монако. Колата ми е отвън. Хайде всички заедно да отидем до „Екселсиор“. Познавам американците. Уверявам те, че докато пристигнем до хотела, ще сме вече като стари приятели. Американците искат да бъдат обичани. Тогава ще им предложа да ги разведа из Париж, после ще ги закарам с колата до Монако. По този начин, няма за минута да изпуснем козметичното куфарче от погледа си. Какво ще кажеш?
— Харесва ми, но внимавай с Лепски. Той е ченге.
— Разбира се. А сега какво ще кажеш за някой франк, Лу? — каза Пиер. — Закъсал съм.
Брейди извади портфейла си.
Докато Густав Холц прибираше документи в едно дипломатическо куфарче, в стаята влезе Херман Радниц.
— Трябва да се срещнеш с Кендрик и да разбереш от него как точно възнамерява да измъкне иконата до Цюрих и кои са съучастниците му. И не приемай никакви глупости от негова страна. Ако не се убедя, че може да пренесе иконата до Цюрих, ще се откажа от цялата работа.
— Да, сър — отговори Холц. — А сега ще тръгвам.
— Чакай! — Радниц запали пура. — Трябва ми някой, който да замести Лу Силк.
За един кратък момент, очите на Холц се стесниха.
Лу Силк някога беше наемният убиец на Радниц — един безжалостен убиец с точно попадение, който премахваше хора, заплашващи да объркат различните сделки на Радниц. Само че, преди няколко месеца, Силк беше убит при операция, в която Радниц не беше замесен.
От дългия си опит Радниц знаеше, че Холц неизменно предлагаше незабавно решение за много от проблемите му, но все пак се изненада когато Холц кимна.
— Разбира се, сър… моят племенник.
— Твоят племенник? Я се изясни.
— Брат ми и съпругата му бяха убити при автомобилна катастрофа. Синът им, Сергас — тогава на три годинки — се отърва. Като единствен негов сродник, аз уредих възпитанието и отглеждането му — тихо каза Холц. — Получи отлично образование. Говори свободно английски, френски, немски и руски. На осемнадесетгодишна възраст, противно на моите желания, стана наемен войник. Загубих контакта си с него за около десет години, но един ден той самият дойде при мен. Беше му писнало в армията и искаше да знае дали мога да направя нещо за него. Той толкова ми напомняше на Лу Силк, че започнах да го финансирам — в случай, че Силк някога ви разочарова или бъде убит, както и стана. Сергас има всички квалификации, които са ви нужни, сър. Гарантирам за него.
— Ти си забележителен човек, Холц — отбеляза Радниц. — Като че ли винаги гледаш напред и предвиждаш изискванията ми. С какво се занимава сега племенникът ти?
— Усъвършенства техническите си умения с оръжието и чака да ви служи.
— Много добре. Щом като гарантираш за него, той може да се счита нает при същите условия, при които бях наел Силк. А сега иди и говори с Кендрик.
След половин час Густав Холц седеше в стаята на Клод Кендрик. А той — шашардисан от ужасяващото появяване на Холц и обезпокоен като чу, че Радниц би могъл в последния момент да оттегли съгласието си — обясняваше на Холц как ще бъде изнесена иконата и тайно внесена в Швейцария. Той също му даваше подробности за Хадън, а после каза:
— Тази козметична чантичка. Ще ми трябва нейна снимка, за да я покажа на г-н Радниц.
— Това не е никакъв проблем. Фотографирах я, за да бъде направено копието — отговори Кендрик и извади цяла поредица от цветни фотографии.
— Уверен съм, че г-н Радниц ще одобри вашия план — каза Холц, като се изправи. — Поздравявам ви.
— Значи мога да очаквам изплащането на сумата в Цюрих? — попита Кендрик малко с притеснение.
— Когато иконата бъде доставена, ще стане и изплащането.
Като се върна в хотел „Белведере“, Холц подробно обясни на Радниц плановете на Кендрик.
Радниц слушаше и отвреме-навреме кимваше одобрително.
— Да. Хитро е измислено — каза той, след като разгледа фотографиите на козметичното куфарче. После лицето му, което приличаше на жаба, стана зло. — Още откакто Кендрик се провали като ми обеща да вземе онези руски пощенски марки, бях си обещал да му дам един урок. Искам да бъде направено копие на това козметично куфарче. А твоят племенник ще ми го донесе във вилата ми в Цюрих.