Винаги нащрек, Холц сега каза:
— С ваше позволение, сър, това няма да е разумно.
Радниц го изгледа ядовито.
— Защо да не е?
— Млад мъж да носи дамско куфарче за козметика — това веднага би събудило подозрение у хората от охраната. Ще трябва да мине през швейцарската митница. Това ще създаде опасни трудности. Познавам един човек в Цюрих, който би могъл да направи куфарчето. Всичко, което трябва да направи е да му изпратя тези фотографии. Уверявам ви, че няма да има проблеми.
Радниц кимна.
— Ти наистина изглежда мислиш за всичко. Много добре. Оставям го на тебе. Очаквам племенникът ти в края на седмицата.
Холц наклони глава, взе фотографиите и излезе.
Цветнокожото момиче се размърда в съня си, като тихичко простенваше от удоволствие. Лежеше гола на сивкавите чаршафи, и стройното й тяло блестеше изпотено, а дългата й, черна коса беше като копринена завеса над лицето.
Движението й разбуди мъжа, който лежеше до нея и той трепна с бързия рефлекс на рис.
Той огледа малката мръсна стая, после момичето, спящо до него, а след това погледът му се плъзна отсреща към прогнилите щори, които само частично предпазваха от жаркото слънце на Флорида. Очите му обходиха плетената табуретка, легена с олющен емайл върху разнебитената масичка, държаща се на огънатите си бамбукови крака, после погледна памучната си фанела, „Левис“-а и мокасините, хвърлени върху прашната изтривалка когато набързо ги беше смъкнал.
Той се полуобърна и се повдигна на лакът, за да погледне отгоре момичето, а погледът му се плъзна по тялото й. Харесваше му тъмнокожата плът. Беше му писнало от бели жени. Те очакваха толкова много преди да се отдадат, и дори когато поемаше глупавите им закачки и изисквания, често пъти те се отмятаха в последния момент и отклоняваха желанието му. Чернокожите момичета или направо приемаха, или казваха не. А това той оценяваше. Откакто беше дошъл в Маями, бе избягвал разглезените, празноглави бели момичета, и мястото му за лов бе западната част на Маями, където имаше живот и движение.
На двадесет и осем годинии, Сергас Холц беше великолепно сложен мъжки екземпляр, който изпитваше фанатична гордост от това, че поддържаше тялото си в отлична форма. Висок, със сламеноруса коса до раменете, с мускули на боксьор и дълги крайници, а когато го погледнеха отзад, жените се изпълваха с интерес, но интересът се примесваше с предпазливост когато се обърнеше с лице към тях.
Лицето на Сергас Холц плашеше, но и омагьосваше жените. Тясното му лице, късият боксьорски нос, малките ледено-студени сиви очи и чувствената уста бяха предизвикателство за момичетата, които търсеха секс и силни усещания. Дори когато се смееше, очите му оставаха тъжни. Беше човек, който не предразполагаше към приятелство. През всичките години когато служеше като наемен войник, когато убиваше, плячкосваше и изнасилваше заедно с другите в Конго и други части на Африка, никой от другарите му не се привърза към него. И въпреки че беше отличен ученик никой от преподавателите му не бе приятелски настроен, усещайки с безпокойство, че има нещо зло в него.
Сергас предпочиташе да бъде единак Когато не беше на бой в джунглата, той прекарваше часове наред в гимнастическия салон на казармата боксираше се, учеше карате и всички трикове, които казармата можеше да го научи за това как се убива бързо и тихо.
Телевизионните уестърни го очароваха. Стана най-бърз измежду всички войници при изваждане на револвер и стреляше най-точно. Удовлетворен от точната си стрелба, той се обърна към бой с нож. Стана майстор в хвърлянето на нож.
Имаше само един човек, с когото Сергас намираше, че може да говори свободно — чичо му, Густав Холц. Като оставим настрана удоволствието, което изпитваше от това да убива безмилостно и да тича по жени, единствения друг интерес, който Сергас имаше бяха парите. Уморен от войнишкия живот, той се бе върнал от Африка в Париж, където неговият чичо работеше за Херман Радниц. От това, което беше чул за чичо си, Радниц го впечатляваше. Огромното богатство на Радниц, безмилостната му власт и сила, връзките му с глави на различни правителства, оставиха силен отпечатък върху него.
Сергас и чичо му бяха разговаряли дълго за бъдещето му. Сергас беше склонен да се включи в една от групите на Кастро и да отиде в Куба, но Густав го беше посъветвал да има търпение. Беше му казал, че ще го осигури с достатъчно средства, с които да живее. Рано или късно — беше му обещал Густав — той щеше да му намери място в царството на Радниц. Казал му беше за Лу Силк.