— Г-н Радниц има много врагове. Някои от тях са с малко прекалено голяма мощ. Казват на Лу Силк — и врагът умира. Получава по четири хиляди долара на месец като предварителен хонорар, а при успешно освобождаване от някой товар — обща сума от петдесет хиляди долара. Но вече не е млад. Или ще се оттегли или ще го убият — беше му казал Густав. — Ти би могъл да заемеш неговото място. Трябва да чакаме, а междувременно се усъвършенствай — и продължи, като разказа на Сергас какви са уменията и квалификацията па Лу Силк.
— Но защо да чакаме? Кажи ми къде да намеря този човек и ще го премахна — беше казал Сергас.
Но Густав бе поклатил глава.
— Точно сега, все още не си от класата на Силк Ти си много добър, но той е самото сьвършенство. Няма да приема да рискуваш живота си. Освен това, Радниц би останал подозрителен. Потърпи!
И Сергас бе останал в Париж, усъвършенствайки техниката за убиване, преследваше момичетата и четеше биографии на световни лидери. Когато Радниц се премести в Парадайз сити, Сергас се премести в Маями, където нае скромен, едностаен апартамент. В Маями прекарваше часове на плажа, плуваше, тичаше и се поддържаше в добра форма, гонеше момичетата и хвърляше ножове в палмите.
Имаше доверие в чичо си. Рано или късно, той щеше да стане част от царството на Радниц. Щом чичо му казваше така, значи щеше да стане така.
Този следобед бе почувствал нужда от жена. Беше отишъл с Хондата си в западната част на Маями, и то в квартала за цветнокожи. Беше намерил това момиче, което сега спеше до него. Купил й беше една кола, а тя му каза, че нейният човек е в Кий Уест по работа и няма да се върне до вечерта. Бяха се спогледали, и Сергас разбра, че тя ще се навие. Прилепена към него отзад на мотора, тя го бе упътила към тази барака, където живееше.
Веднага след като задоволеше страстта си, Сергас винаги изгубваше интерес към партньорките си в леглото. Сега той се измъкна, нахлузи „Левис“-а, и когато протягаше ръка към фланелката си, чу как една кола спира отвън с изскърцване на спирачките. С бързо движение отиде до една прогнила щора и се взря навън през летвичките.
Пред бараката беше спрял един очукан, прашен Линколн. От него изскочи голям, чернокож мъж, облечен с кремав костюм и с панамена шапка на главата. Грубото му лице, с рядка, мъхеста брадица, лъскаво от пот, беше една яростна, страховита маска. Като буря тръгна по пътеката, когато момичето се събуди. Тя седна в леглото с лице посивяло от ужас. В този момент чернокожият мъж се хвърли с цялата си тежест върху вратата.
Сергас я погледна докато вратата се тресеше под напора на силното рамо. Винтовете от ключалката влетяха в стаята. По устните му пробягна злобна усмивчица. С бързо движение мина покрай стената и застана отляво на вратата. Веднага след това, вратата се отвори с трясък и чернокожият — като ръмжеше, а острието на ножа проблясваше на слънчевите лъчи, струящи през щорите — се втурна вътре.
Момичето на леглото изпищя, прикривайки гърдите си и свивайки се назад от страх.
Движейки се като нападаща кобра, Сергас излезе иззад вратата. С пагубен саблен удар на отворената си ръка той удари по биволския врат чернокожия.
Бараката се разтресе когато чернокожият се свлече като повален от брадва бик.
Момичето отново изпищя.
— Успокой се — каза й Сергас. — Не се стряскай.
— Мъртъв ли е? — момичето пропълзя до края на леглото и надникна да види огромното, неподвижно тяло.
— Не… не е. Просто е приспан. — Сергас облече фланелата си.
— Като се събуди, ще ме убие!
Сергас се наведе да обуе мокасините си.
— Не, няма да те убие. Ще ти уредя това.
— Ще ме пребие! — стенеше момичето.
Сергас поклати глава, дългата му коса се развя като знаме.
— Не, няма.
— Ще ме бие! Ще ме пребие до кръв!
Сергас се наведе над мъжа, който беше в безсъзнание, посегна към една от огромните му ръце и здраво стисна малкият му пръст. С бързо издърпване, той изви назад пръста, чупейки костта. Взе другата му ръка, счупи и другият му малък пръст, и като се усмихна на момичето, каза:
— Сега няма да е в състояние да те докосне, кукличке. Ще му е много мъчно за самия него, но просто в случай, че му се прииска да те изрита — ще оправя и стъпалата му.
Докато момичето гледаше с отворени от ужас очи и цялото й тяло се тресеше, Сергас измъкна обувките на чернокожия мъж и счупи двете малки пръстчета на огромните му, вонящи крака.
— Грижи се за него, кукло. Той ще е доволен да е под твоите грижи. — И като се засмя с тъжната си усмивка, излезе, метна се на Хондата, и със силен рев се отправи обратно към апартамента си в Маями.