— Къде е тоалетната, сър?
Той я погледна, огледа подутия й корем, после й се усмихна приятелски.
— Вратата ей там, госпожице.
— Благодаря, сър.
Момичето тръгна към една врата в противоположния край на нишата с иконата, докато свещеникът поведе групата си към нишата.
— А тук, приятели мои — каза той, — е първата икона, която Екатерина Велика, царица на Русия, е имала и използвала.
Групата направи пълен кръг около заградената с въже стъклена витрина.
Един от охраната се придвижи напред.
— Моля, стойте настрана от въжетата — рязко каза той.
— Разбира се, разбира се — увери го свещеникът и отвори каталога, който носеше. Когато служителят се върна обратно, той продължи. — Художникът е неизвестен, но — както можете да забележите — като се вземе под внимание колко е стара…
Раздаде се висок, съскащ звук и плътен, черен дим заизлиза на талази иззад един голям експонат близо до вратата На дамската тоалетна.
Веднага настъпи паника сред виетнамската група. Момичетата се разпищяха и започнаха да се блъскат. Мъжете се развикаха, а децата се разплакаха.
Служителят от охраната се спусна по посока на дима, но сега димът беше станал още по-плътен и той се дръпна назад, като се задушаваше и кашляше.
Хората в залата с маслените платна също се паникьосаха. Викове „ПОЖАР!“ отекваха из залите. Като по уговорка, всички се втурнаха към различните изходи.
Скунър, като чу врявата и бъркотията, излетя от дясното крило и влезе в гъстия, черен дим. Това не беше пожар, казваше си той, това беше една мощна, димна бомба. Изтича до горния край на стълбите и изрева надолу към Хърли, който пък беше зяпнал нагоре към него:
— Затвори вратите! Никой да не влиза и никой да не излиза!
Другият пазач при портала заедно с Хърли се присъедини към Скунър, вземайки по три стъпала наведнъж. Пищящите виетнамци почти ги повалиха надолу по стълбите, опитвайки се да стигнат бързо до изхода, но Скунър и служителят от охраната препречиха пътя им.
— Стойте където сте! — изрева Скунър. — Няма нищо опасно!
Останал сам във фоайето, Хърли облегна дебелия си гръб на затворените врати и с безпокойство гледаше нагоре, към бъркотията на първия етаж.
— Ей, приятелю.
Той трепна, обърна се и видя, че пълният свещеник стоеше до него. Вратата на асансьора стоеше отворена и едно от бременните виетнамски момичета лежеше на пода.
— Страхувам се, че тази бъркотия предизвика родилни болки — каза свещеникът. — Г-н Скунър беше твърде любезен и се обади за линейка. А, ето че я чувам да идва. Моля ви, помогнете!
Ако Хърли не беше толкова тъп, той щеше да се сети, че Скунър — борещ се с виетнамците горе на стълбата — не би могъл евентуално да има време да позвъни за линейка. Но ужасните стенания, които идваха откъм виетнамското момиче и острият писък на приближаващата линейка, парализираха и малкото разум, който притежаваше. Боже мой! — мислеше си той — това може да се случи и на Мег след ден-два! Забърза към момичето със свещеника и двамата заедно я повдигнаха. Лицето й, лъщящо от пот, беше изкривено от болка.
— Пуснете вътре хората от линейката — остро каза свещеникът.
Цял разтреперан, Хърли се втурна към вратите, плъзна назад резетата и пусна двама чернокожи, понесли носилка. Нямаше как да знае, че тези двамата, само преди четвърт час, бяха облечени в униформата на „Градската електротехническа корпорация, Вашингтон“.
— Ще се погрижим за нея — каза по-високият. Те я прихванаха и я положиха на носилката, а тя зарида от болка. Преди Хърли — разтреперан при този звук — да има време да помисли, двамата санитари излязоха, натовариха носилката в линейката, която с рев и със сирена в пълна мощ, отпраши нататък.
— Прекрасно! — възкликна свещеникът. — Благодаря. А сега, аз трябва да се върна при паството си. Не мога да си представя какво става там горе.
Бързо отиде до асансьора, натисна бутона за втория етаж и зачака да спре. Малка група от хора, които бяха разглеждали други експонати на втория етаж, сега се бяха събрали на горния край на стълбите. Свещеникът влезе в една от мъжките тоалетни и затвори вратата. Три минути по-късно, вратата се отвори и един млад, слаб мъж, в бяла спортна риза и черни панталони, с разрошена коса, се сля с тълпата, която сега един от охраната задържаше горе.
Фактът, че паниката беше бързо овладяна беше твърде показателен за физическите възможности и авторитета на хората от охраната. Всички прозорци бяха отворени и гъстият дим бавно се разпръскваше.