— Клод? — кратко попита Хадън.
— В кабинета си… чака — отговори Луис. — Взе… взехте ли я!
— А ти как мислиш?
Хадън мина през галерията, после бутна и отвори вратата на Кендрик. И той крачеше нагоре-надолу, с кривната перука.
— Ед! Шери! — възкликна той. — Направо страдах през цялото време! Е, дали…?
Хадън затвори вратата и отиде до бюрото на Кендрик. Постави куфара на бюрото, щракна ключалките и го отвори, като натисна пружината, и като се обърна с широка усмивка, подаде иконата на Кендрик.
— Мили Боже! — промърмори Кендрик. — А колко се притесних! Трябваше да си дам сметка! Прекрасен, прекрасен мъж! — После с безпокойство погледна към Хадън. — Някакви неприятности? Нали не се наложи някакво страшно насилие?
Хадън се усмихна още по-широко.
— Мина като по мед и масло. А сега е твой ред да посвършиш малко работа.
— Да… да — Кендрик с тежка стъпка отиде до вратата и повика Луис. После се върна и позвъни на братовчед си. Когато Мавърик се обади, Кендрик му каза — Стоката пристигна. Изпращам ти Луис веднага. — Слуша известно време какво му говори другият, а после каза: — Прекрасно изпълнение. Няма проблеми. — И затвори.
Луис се плъзна в стаята. При вида на иконата, очичките му светнаха.
— Моля те, котенце. Опаковай това и го отнеси на Роджър. Чака те и е готов. Знаеш какво да направиш.
Луис взе иконата и я заразглежда.
— Мисля, че моите цветове са по-хубави, не намираш ли, миличък?
— Давай, давай… побързай.
Когато Луис си тръгна, Кендрик отиде до барчето.
— В такова нервно състояние съм, че трябва да пийна бренди — каза той. — Скъпи, Ед. Хайде и ти пийни с мен.
— Не, благодаря. Нервен ли казваш? Казах ти, че ще я взема и я взех. Има време да си нервен, и то ще е когато стане истински напечено, което е след около два часа.
— Да, мога да си представя. А тези виетнамци? Полицията ще се отнесе ужасно с тях.
— Е, и какво? Те нищо не знаят. Единствените две, които са посветени, са бременните момичета. Тази с бомбата се освободи от кореми си — плетеният кош — в тоалетната. Дрехите й бяха такива, че можеше да ги обърне обратно. Има и фалшиви документи Тя е излязла от тоалетната и се е смесила с тълпата — просто още една любителка на изкуството. Дори и да я пипнат ченгетата, тя няма да проговори. Момичето, което ми даде иконата е сигурно вече в Ню Йорк и вече е изчезнало.
Кендрик повдигна перуката си, за да избърше плешивата си глава.
— Ами Лу?
Хадън се засмя.
— Лу е единственият човек, за когото никога не бива да се безпокоиш.
Кендрик отпи от брендито, после отиде зад бюрото си и седна.
— Значи, сега остава само този ужасен Лепски да пренесе иконата до Швейцария, след което ще сме богати.
— Точно така — откликна Хадън. — Много сладка операция. — После помълча и се загледа в Кендрик. — Разбира се, при положение, че твоят купувач не се запъне в последния момент.
Шест милиона са много пара. Сигурен ли си в него, Клод?
— Разбира се. Той е страхотно богат. Да, сигурен съм в него. — Клод отново отпи от брендито си, а после една притеснителна мисъл пропълзя в ума му. Дали пък можеше да е сигурен когато си има работа с Херман Радниц? Дали въобще някой можеше да е сигурен когато си има работа с този безсърдечен магнат?
Дори и следващата глътка бренди не можа да успокои подскачащите му нерви.
Фред Скунър се опитваше да омиротвори и предразположи Карас Керемски, шеф на служителите от охраната на КГБ.
— За Бога, не се притеснявай — казваше той. — Добре де, иконата е открадната, но тя просто трябва да е още в сградата. Още щом се появи димът, поръчах да заключат всички изходи. Никой не е напускал музея. Крадецът е все още тук, и иконата е още тук. Това е трик на Анти-съветската лига, само за да създадат неприятности. Всички ще бъдат проверени и имената, и адресите им ще бъдат записани. Десетина от моите хора вече претърсват целия музей. Обзалагам се, че ще намерят иконата.
Скунър го загърби. Отиде до горния край на стълбите и погледна търпеливата опашка долу; хората даваха имената и адресите си и послушно се оставяха да ги претърсят.
Хърли, на пост при портала, ги пускаше един по един след като му показваха бележката за освобождаване. Операцията вървеше гладко и Скунър беше доволен, че никой не може тайно да измъкне иконата навън.
Лу Брейди, в бяла спортна риза и черни панталони, постави пред един от проверяващите фалшив английски паспорт.
— Отседнал съм в хотел „Делауеър“ — каза той. — Целия ден ще прекарам в разглеждане на забележителности, а после ще продължа за Отава. Там ще съм в хотел „Централ“.
Служителят от охраната го огледа: още един проклет турист, помисли си той, после кимна и му подаде бележката за освобождаване. Претърсиха Брейди, след което той излезе, помаха на едно такси, което го отведе до хотел „Делауеър“.