За час и половина, с около тридесетина бързо работещи служители и последните посетители бяха напуснали сградата.
Скунър започваше да се успокоява. Иконата не можеше, наистина не можеше да е била измъкната скришом от музея. Сега вече беше въпрос на внимателно претърсване, за да бъде тя открита. Тогава забеляза, че един от неговите хора му прави знак. Беше много дискретен знак и сърцето му отиде в петите.
— Веднага се връщам — каза той на Керемски и отиде до мястото, където беше неговия служител.
— Тук има нещо странно, сър — каза служителят. — В една от дамските тоалетни.
Тръмблър дойде при тях.
— Какво има? — попита той.
Двамата със Скунър влязоха в тоалетната и служителят им посочи плетен кош с формата на яйце, с ластични презрамки, захвърлен на пода.
— Какво, за Бога, е това? — промълви Скунър.
— Не го пипай! — остро се обади Тръмблър. Отиде напред, клекна и заразглежда коша, вдигна глава и погледна Скунър. — Ето как е била внесена димната бомба. Онези, виетнамците! Две от жените бяха бременни.
— Сър.
Скунър се обърна и видя, че друг служител беше застанал до него.
— В мъжката тоалетна на втория етаж има костюм за дегизиране.
— По дяволите! — възкликна Скунър. — Ти остани тук — каза той на първия от служителите, а след това, следвайки втория служител, последван също така и от Тръмблър, тръгна по стълбите за втория етаж. Служителят отвори вратата на една от мъжките тоалетни и се отдръпна. На пода имаше черно палто, перука на оплешивяващ мъж, силно подпълнена с мека материя мъжка жилетка и свещеническа бяла якичка.
На Тръмблър веднага му стана ясна картинката.
— Тоя дебел пастор! Виетнамците! — възкликна той.
Промъкна се покрай Скунър и с бясна скорост отлетя към фоайето. Попита дали при проверката е имало един дебел пастор, но отговорът беше отрицателен.
Скунър се присъедини към тях.
— Тия виетнамци!
— Имам имената им на всички, сър — каза един от охраната. — Отседнали са в общежитието на „Братство на любовта“.
— Когато ги проверявахте, забелязахте ли, че две от жените са в напреднала бременност? — попита Скунър.
— Аз не съм, сър, но може би Хърли е забелязал. Той събираше контролните бележки и ги пускаше навън.
— Ще позвъня на шефа — обади се Тръмблър, и бързо се запъти да търси телефон.
Скунър пресече фоайето и отиде при Чик Хърли до изхода. След като възбудата беше преминала, Хърли отново мислеше за жена си. Застана мирно, когато Скунър го грабна за ръката.
— Видя ли да си тръгват тези две бременни виетнамки?
Хърли премига насреща му.
— Не, сър. Разбира се, едната от тях беше отведена с линейка, но другата не съм виждал.
— Линейка? — Скунър щеше да го погълне с поглед. — Каква линейка?
Хърли трепна.
— Ами как, тази, която вие сте повикали, сър.
— Аз да съм я повикал? Какво, по дяволите, бръщолевиш?
Капки пот потекоха от пълното лице на Хърли.
— Ами, когато започна да излиза дим, сър, пасторът ми каза, че от шока, тази виетнамка е получила родилни болки и, че вие сте повикали линейка. Минутка по-късно пристигна и линейката и двама чернокожи с носилки я отведоха. Тя имаше страшни болки, сър. И тъй като сте бил поръчал линейка, аз ги пуснах. Сгрешил ли съм?
Скунър стоеше неподвижен, а очите му бяха изцъклени като на човек, когото току-що са ударили по главата с парче оловна водопроводна тръба.
Тръмблър изтича от телефонната кабина и го сграбчи за ръката.
— Няма такова нещо — общежитие „Братство на любовта“!
Скунър пое дълбоко въздух. Сега вече знаеше, че иконата не само беше открадната, но беше и изнесена тайно от музея.
— Изчезнала е, Джак! Ти поеми нататък. Аз ще поговоря с тоя глупак от КГБ. Ах, приятелю! Здравата го закъсахме!
Тръмблър изтича обратно до телефона. Тридесет минути по-късно, всички изходни пунктове на Съединените американски щати бяха затворени.
В 11.00 часа в сряда сутринта, едно лъскаво, внушително фургонче спря пред къщата на Лепски. От двете страни на жълтеникаво-кафявата кабина стоеше магическата дума МАВЪРИК. Фургончето и името направиха така, че завеските на прозорците се дръпваха, съседи нехайно се заразхождаха из дворовете си, а някои хвърляха завистливи погледи.
Карол беше чакала с нетърпение и като видя фургончето да пристига, от вълнението, което то й причини, разбра, че това беше един от най-хубавите моменти от живота й.
Шофьорът, с огромен пакет в ръце, дойде до входната врата на къщата. Беше висок, елегантен, русокос младеж, облечен в жълтеникаво-кафява униформа, обточена с кафяви ширити, а на главата си имаше жълтеникаво-кафява фуражка, с кафява козирка.