С трима полицаи и един треперещ, възрастен портиер, Лепски се качи с асансьора до 11-ия етаж.
— Това е вратата на апартамента му, сър — каза портиерът когато излязоха в коридора. — Това е г-н Левишон. Бих рекъл, че му хлопа дъската.
Лепски, с пистолет в ръка, махна на тримата полицаи да заемат позиция, после вдигна крак и с все сила го стовари върху ключалката на вратата. Тя отхвръкна и се отвори.
Дойде като жалък завършек това, което видяха когато се втурнаха в една добре обзаведена стая: един пълен, възрастен мъж седеше пред отворения прозорец с 22-калибрена пушка в ръце.
— Стой! — изрева Лепски с гласа си на полицай, а пистолетът му бе насочен към възрастния мъж.
— А-а-! Полицията! Колко правилно! — Мъжът сложи пушката на пода. — Влизайте. Влизайте. Погледнете това безобразие! Посред бял ден, ей ония хора там са пуснали осветлението. Това е направо безобразие! Добрият ни Президент непрекъснато ни моли да пестим енергията, ама кой го е еня! Лампи, лампи! Светят навсякъде!
Когато Лепски предаде рапорта си, Биглър и Джейкъби се спукаха от смях.
— Добре де, шушумиги такива! Мене ще ме дават по телевизията, така че се смейте колкото си искате!
Така стана обаче, че като попита за предаването, казаха му от телевизията на Парадайз сити, че снимките където Лепски минава до високата сграда са били унищожени от едно хлапе, което е сметнало, че е много хитро да си сложиш малката мръсна ръчичка пред обектива на камерата.
Съвсем вкиснат, Лепски влетя в къщата като пожарна кола, повикана при бедствие и изрева:
— Върнах се! Какво има за вечеря?
Карол току-що беше прибрала обратно в козметичното куфарче един одеколон в елегантна пулверизатор-на опаковка. Гласът на Лепски й подейства като леко разтърсване и я извади от мечтанието за това как живеят жените на милионерите и я върна в жалката реалност за това как живее жената на един старши детектив.
— Здравей, миличка! — изрева Лепски, втурвайки се във всекидневната. — Какво има за вечеря? Умирам от глад!
Карол затвори очи. Бленуването й се изпари. Вече върната обратно в реалния живот, тя се изправи.
— Том! Погледни в какво ще носим багажа си. Погледни! Има куфар с твоите инициали. Не е ли прекрасен?
Лепски погледна куфарите и зяпна.
— За мене? За какво, по дяволите, ми е притрябвал нов куфар? Аз си имам куфар!
— Да, бил е притежание на дядо ти — студено каза Карол.
— Че какво му е на дядо ми? — попита Лепски нападателно.
— Това е куфарът, с който ще пътуваш! — бавно и твърдо заяви Карол.
Лепски приближи до куфара и го заоглежда. Вдиша дълбоко.
— Боже Господи! Това трябва да струва страшно много!
Ти да не си харчила пак като луда, миличка?
— Погледни това! — Карол му посочи тоалетното куфарче.
Лепски гледаше като втрещен.
— Ти си купила това?!
— Г-н Мавърик ми го подари.
Лепски надникна да разгледа съдържанието на куфарчето. Взе спрей с парфюм и напръска лицето си. Карол грабна спрея от ръцете му.
— Хм… страхотно. Искаш да кажеш, че ти го е дал просто така?
— Да. И двата куфара струваха само сто долара.
— Браво! Трябва да си очаровала тоя мухльо и да си събудила истинския мъж у него! — ухили се Лепски. — Винаги съм вярвал в моето писенце! Какво има за вечеря?
— Лепски, ти наистина ли не можеш за нищо друго да мислиш освен за храна? — попита строго Карол, като се отправи към кухнята.
— Всичко това вече сме го говорили — каза Лепски и я последва в кухнята. — Хайде да ядем.
Когато Карол погледна в хладилника и си даде сметка откъде бяха дошли всички тези сочни сандвичи с пилешко и шунка, тя нададе вик на отчаяние.
Лепски, на когото му беше много познат този звук, пусна една ругатня, от която на Карол й загоряха ушите.
Новината за дръзката кражба на иконата на Екатерина Велика стигна до телевизионните екрани в 18.00 часа. Говорителят по телевизията каза, че Президентът на Съединените щати вече е говорил със съветския Премиер. И го е уверил, че иконата ще бъде открита. Той е предложил награда от 200 000 долара, която ще доведе до откриването й. Съветският Премиер е издал заповед експонатите от Музея за изящни изкуства да бъдат веднага опаковани и върнати в Съветския съюз под строго наблюдение.
Президентът е казал на Премиера, че всички изходни пунктове са затворени и че няма начин иконата да бъде контрабандирана и изнесена от страната. Въпрос на време е тя да бъде намерена.
Всички сили на сигурността, армията и флота са били призовани да се включат в търсенето. Крадците ще бъдат хванати и наказани.