В новините нищо не бе казано за това, какво е отговорил съветският Премиер.
Кендрик и Луис слушаха новините и разменяха неспокойни погледи.
Ед Хадън слушаше в апартамента си в хотел „Спаниш бей“ и се усмихваше самодоволно.
Лу Брейди, в Ню Йорк, също слушаше и също се усмихваше. Дори някоя от виетнамките да се изкуши от наградата, той беше покрил следите си напълно. Каквото и да кажеха, то само би объркало цялото търсене. Брейди кимна на себе си. Беше уверен, че с помощта на старши детектива Том Лепски, иконата ще пристигне в Швейцария.
Глава 5
Беше много неприятно, че полетът Маями-Париж по разписание беше в 18.00 часа. Това означаваше, че Лепски имаше цялата сутрин и следобеда свободни и само се въртеше без работа.
Скоро след 8.00 часа, той започна да обикаля из къщата, докато Карол остана в леглото, за да прочете сутрешния вестник.
Лепски направи кафе, и тъй като реши, че е много неблагодарно да си сам когато не те свърта на едно място, влезе в спалнята.
— Миличка, у теб ли са самолетните билети?
Карол въздъхна.
— У мене е всичко. За Бога, излез да се разходиш! Аз ще се изкъпя, след което отивам на фризьор. Няма да се прибера преди 3 часа следобед.
— Какво има за обяд? — попита Лепски обезпокоен.
— Иди си купи сандвич или нещо там. Кухнята е затворена за ваканцията.
Лепски лекичко изстена, а после попита:
— Опакова ли всичко?
— Лепски! Махай се! — А когато Лепски тръгна неохотно към вратата, тя попита: — Ами ти опакова ли всичко?
Лепски се вторачи в нея.
— Мислех, че ти ще се оправиш с опаковането на багажа.
— Аз си приготвих моя багаж. И разбира се, че няма да приготвям твоя! Хайде сега, вземи вестника и ме остави да се облека. Когато изляза, можеш да си стегнеш багажа. Прочети за тази икона, която са откраднали. Има награда от 200 000 долара за откриването й.
— Икона? Какво, по дяволите, е икона?
— Махай се и чети!
Като си мърмореше, Лепски отиде във всекидневната, седна и зачете двете пълни страници от вестника с информация за кражбата. Беше впечатлен. Всички полицаи в страната бяха под тревога. Армията и флота бяха също включени. Президентът беше бесен и вече започваха да падат глави. Това, което най-много го впечатли беше голямата награда, предлагана на всеки, който можеше да даде информация, водеща до откриването на иконата.
Изведнъж у Лепски заговори сто-процентовият полицай. Това произведение на изкуството не би могло да се появи на свободния пазар. Ще бъде купено тайно от някой ексцентричен колекционер. Острият му ум веднага се сети за Клод Кендрик. Лепски беше сигурен, но нямаше доказателства, че Кендрик правеше сделки с крадени ценности. Тази икона беше точно нещо от неговия нечист бизнес.
Скочи на крака, грабна телефонната слушалка и набра полицейското управление. Изрева в слушалката веднага да го свържат с Биглър.
Дежурният на телефонния номератор го позна по гласа.
— Джоу е зает — каза той. — До ушите сме затънали в тая гадна история с откраднатата икона. Какво искаш?
— Ако не ме свържеш с Джоу точно в тази секунда, проклетите ти черва ще ми послужат за жартиери! — изръмжа Лепски.
— О’кей, о’кей! — Имаше дълга пауза, после Биглър се обади.
— За Бога, Том, ти си във ваканция. Какво има?
— За тази икона! Ченгета включват ли за наградата?
— Че откъде да знам? Важната особа каза: „който и да е“. Може пък ченгетата да не са „който и да е“. Какво ти е на ума?
— Тоя дебел мухльо — Кендрик! Ако някой е взел тази икона, то това е той!
— Е, да, да. Слушай, Том, отивай на почивка и се разтовари. Шефът се сети за Кендрик веднага щом се разчу новината. Точно сега, трима от нашите, плюс ФБР, плюс ЦРУ, плюс разрешително за обиск са на път към галерията на Кендрик. Просто се отпусни и прекарай приятно ваканцията си — и Биглър затвори.
Лепски така изсумтя, че и разярен бик би спрял на място.
Карол, вече облечена, изтича в стаята.
— Какъв беше този отвратителен звук?
— Нищо… нищо.
— Отивай сега и си опаковай нещата. Ще те видя около три часа. Чао, за сега — и излезе.
Лепски се чувстваше нещастен цялата сутрин докато наблъскваше новите си дрехи в новия куфар, като обикаляше из къщата и все поглеждаше часовника си; а после, воден от празния си стомах, отиде с колата до един бар — популярен сред полицаите — където изяде един сандвич и изпи една бира.
Точно се чудеше дали да се почерпи с още една бира, когато влезе Макс Джейкъби и се покачи на високата табуретка до него. Поръча си сандвич със сирене.
— Слушай, човече! Тази проклета икона е фатална като атомна бомба! Цялата брегова линия е просто запечатана. Наистина е страшно напечено. От флотата патрулират. От армията не пускат никаква моторница или яхта да излезе в морето. Притежателите им просто блокират телефонните ни линии от оплаквания.