Чуха се ръкоплясканията и възгласите на съседите.
— Тръгвай! — изрева Лепски. — Ще изпуснем самолета!
Чернокожият шофьор се обърна към тях и приятелски се усмихна.
— Спокойно, шефе. Има три-часово закъснение за всички полети на летището. Имате страшно много време.
Момченцето с японското знаменце изтича към колата, сви устни и издаде онзи звук на пренебрежение, наподобяващ нещо друго, и то толкова силно, колкото Лепски не беше чувал.
Ед Хадън седеше в една от стъклените кабини на диспечерите и гледаше надолу към залата за заминаващи, претъпкана с гневни пътници.
Диспечерът знаеше, че Хадън е близък приятел на баща му, който излежаваше петгодишна присъда за грабеж. Знаеше също, че Хадън дърпаше някакви конци, за да пуснат баща му на свобода под клетва, че няма да избяга. Така че когато Хадън му се обади, че иска да види как един от приятелите му заминава за Париж, без да се мотае из тълпата, за него беше удоволствие да му предостави кабинета си. Той самия беше твърде зает в наблюдателната кула на летището, за да прояви любопитство кой може да е приятелят на Хадън.
Хадън пушеше пура и наблюдаваше дългата редица от пътници, бавно минаващи през бариерата на митницата. Забеляза, че има двама агенти от ФБР и двама цивилни детективи при митническите служители.
Всяко парче багаж беше отваряно и претърсвано. Закъснението беше безкрайно. Тези пътници бяха за Ню Йоркския полет. Пътниците за полета Маями-Париж чакаха извън залата.
Таксито на Лепски приближи и спря и те двамата с Карол слязоха. Когато плащаше на шофьора, той чу приятелски глас:
— Здрасти, Том.
Обърна се и видя Хари Джаксън, униформен полицай, който му се усмихваше.
— Чух, че тръгваш за Европа. Страшна работа! Само, че има адско закъснение. Тая гадория с иконата.
Лепски се загледа в дългата опашка пред входа на залата за заминаващи.
— Я, по-добре се наредете, Том. Смятам, че ще има едно чакане от около три часа.
— Това не е за мен! — твърдо каза Лепски. — Аз във ваканция ли съм, или не! Няма да се нареждам на никаква опашка. Заведи ме до гишетата за билетна контрола, Хари. Хайде! Да вървим!
— Лепски! Не можеш да постъпваш така! Горките хора тук, трябва да са чакали часове наред. — Карол се притесни.
— Майната им! — изруга Лепски и като грабна двата сини куфара, тръгна след Джаксън през една странична врата към гишетата за регистрация. Карол го последва със зачервено лице, след като видя как ядовито гледаха чакащите пътници.
Момичето на едно от гишетата кокетно се усмихна на Лепски.
— Здрасти, Том! Запазила съм местата ви, но има закъснение. Идете в салона за VIP. Ще кажа на Нанси да се погрижи за напитки. Какво питие бихте искали?
Лепски, който беше известна личност, а и популярен на летището, се усмихна широко.
— Половин халба уиски „Къти сарк“ и половин бутилка шампанско, скъпа — каза той. После подаде двата куфара. — Ще ти донеса от Париж един парфюм.
Момичето се закикоти, но като видя какви гневни погледи й хвърляше Карол, загуби усмивката си.
— Приятно прекарване — каза тя.
Докато Лепски направляваше Карол към залата за заминаващи, тя попита:
— Коя беше тази?
— И аз си имам приятели — Лепски самодоволно се усмихна. — Добрите ченгета винаги имат приятели.
Агентът от подразделението на ФБР в Маями приближи.
— Здрасти, Том! Ти да не си за този полет?
Двамата мъже се здрависаха.
— Следващия полет — за Париж.
— Има закъснение, но ти можеш и сега да минеш през митническите служители. Пътниците за този полет вече минаха.
На митническото гише, Лепски разпозна Хърми Джейкъбс. Той и Хърми редовно ходеха да се упражняват по стрелба един път седмично в клуба „Добрия стрелец“.
— Здрасти, Хърми! — викна той. — На път съм за веселия Париж!
Лицето на Джейкъбс светна. Приятно бе да видиш приятел след толкоз богати скапаняци, дето все мрънкаха, че им отваряш багажа.
Изведнъж усетила гордост заради своя съпруг, Карол последва Лепски до гишето. Постави козметичното си куфарче на плота и широко се усмихна на Джейкъбс.
— Здравей, Хърми! Как е Мабс?
Карол и Мабс Джейкъбс често играеха тенис заедно.
— Прекрасно! — отговори той. — А ти изглеждаш така, че човек може да те схруска. — Той погледна козметичното куфарче. — Леле! Леле! Страшна работа, а?
Макар, че Хадън имаше стоманени нерви, сега се приведе напред, взрян надолу към тази сцена, а пурата му беше изгаснала.
— Хей! — Лепски хвана Джейкъбс за ръката и го придърпа по-наблизо, а после прошепна: — Тя носи десет унции хероин в гащичките си. Искаш ли да погледнеш?