Джейкъбс се разсмя гръмогласно, удари леко с юмрук Лепски по гърдите, а после им махна с ръка да минат.
— Внимавай за него, Карол — обърна се той към нея. — Френските момичета ще паднат като го видят в този костюм.
Като пресичаха залата, за да отидат в салона за VIP, Карол подхвана Лепски:
— Чакай сега, да уточним това, Лепски. Никакви френски момичета… разбра ли?
Докато Лепски мислеше какво да отговори, Нед Джейсън — началник на митницата — ги забеляза.
— О-о, Том! От седмици не съм те виждал. — Ръкува се, после се обърна към Карол. — Миличка, изглеждаш великолепно. Какво, вие двамата, за Париж ли?
— А-ха. Първата ни ваканция в чужбина. Но това е някакво адско объркване, Нед. Цялото това проклето забавяне.
— Заради оная история с иконата. Цялото забавяне е във връзка с това. Интерпол се включиха. В Париж отново ви чака дълго забавяне.
Джейсън беше задължен на Лепски. Преди година, синът му се забърка в една история с проститутка, която опита да го шантажира. Лепски се справи с нея.
— Можеш ли да уредиш нещо за нас, Нед? Ти черпиш вода от много кладенци.
Двамата мъже се спогледаха, след което Джейсън каза:
— Разбира се, остави на мене. Ще изпратя телекс на летище „Шарл де Гол“ да ви обслужат през VIP-а. Застани отпред на опашката и като им покажеш значката си, те ще те пуснат веднага. Става ли така?
— Чудесно. И много благодарности.
Стиснаха си ръцете и Джейсън забърза нататък.
— Виждаш ли? — ликуваше Лепски. — Може да съм идиот за малките неща, но съм голяма работа в службата.
Силно впечатлена, Карол каза:
— Прекрасен си, Том! Никога повече няма да позволя на някой да казва, че си идиот за малките неща.
— Ама и ти не го казвай — засмя се Лепски. — Хайде, да отидем да се напием.
Той посегна и хвана козметичното куфарче, спря, и я погледна с широко отворени очи.
— За Бога! Какво имаш в това куфарче… олово ли?
— Щом си твърде слабичък, за да го носиш, дай ми го!
Карол обожаваше козметичното куфарче, но си признаваше в себе си, че то наистина изглеждаше необяснимо тежко.
Наблюдавайки горе от галерията, Хадън започна бавно да се успокоява. Козметичното куфарче, на стойност шест милиона долара, беше минало през първото препятствие. Самолетът на Лепски сега нямаше да пристигне в Париж преди 11.00 часа на следващата сутрин. Той вдигна слушалката и позвъни на Лу Брейди в хотел „Шерман“, Ню Йорк.
Разговорът беше телеграфен.
— Ще пристигнат Париж единадесет сутринта утре. Дотук — никакви проблеми — и затвори.
На своя ред, Брейди поръча разговор с апартамента на Дювин в Париж. И този разговор беше кратък.
— Единадесет сутринта, утре, „Шарл де Гол“. Няма проблеми — и затвори телефона.
Когато дойде време Карол и Лепски да се качат в огромния Боинг 747 и двамата бяха на градус и размекнати. Една красива стюардеса, с очи като звезди, която си падаше по Лепски, толкова ги глезеше през цялото време, че след като свърши и втората бутилка шампанско, Карол започна да я харесва.
Настаниха ги на местата им и с половин бутилка „Къти сарк“ под колана си, Лепски беше склонен да се отпусне и поспи, но спокойствието му беше нарушено когато видя през прозорчето да пристига малко автобусче и от него да се изсипват тридесетина младежи. И мъжете, и момичетата носеха съвременната униформа от джинси „Левис“ и памучни фанели. Като вихър се настаниха в първа класа, подвиквайки си на език, който Лепски не можа да разпознае.
Погледна Карол кисело.
— Не мога да проумея как тия млади смотаняци могат да си позволят първа класа!
— Имат пълното право да пътуват като тебе и мене — каза Карол. — Моля те, престани да мрънкаш.
Лепски заспа.
Карол го събуди когато сервираха вечерята. Стюардесата ги обслужваше като „много важни персони“ от VIP-а. Вечерята беше отлична. Седнали на предните места, те чуваха шума, който младите вдигаха, но това не попречи на Лепски да поема храната си с охота.
След брендито, Лепски се протегна.
— Това е то живот — каза той, потупвайки ръката на Карол и пак заспа.
След обилната закуска, Лепски започна да проявява интерес към всичко, което го заобикаляше. Стюардесата им каза, че след два часа ще са над Париж. Тя му подаде радио-телеграма, която гласеше:
„Пожелаваме голям купон! Дай рапорт за ситуацията във Франция. Очакваме пълни подробности за «нали знаеш кое» — Джоу и момчетата.“
Карол, която го прочете през рамото му, попита:
— Какво значи това?
Лепски, който знаеше какво значи, стана сериозен.
— Просто полицейски задачи, миличка.
Карол го изгледа с подозрение.
— Разправяй ги на баба си! Знам какво значи „нали знаеш кое“ толкова добре, колкото и ти.