Лепски й намигна и я потупа по ръката.
— Просто са си направили малка шега.
Когато самолетът закръжи, за да кацне на летище „Шарл де Гол“ и Карол, и Лепски впериха очи през прозореца. Щом видя Айфеловата кула, Карол започна да вика възбудено:
— О, Том! Париж!
Лепски, вгледан надолу към широко открилата се панорама на Париж, окъпан в слънчева светлина, усети как у него се надига вълнение, което никога по-рано не бе изпитвал.
Когато гигантският самолет направи кръг, за да подходи към пистата, Лепски видя група хора, три телевизионни камери и ТВ екип, около десетина фоторепортери и три елегантно облечени дами, с големи букети цветя в ръцете.
— Господи! — възкликна той. — Погледни това! Нед трябва да ги е вдигнал на крак за нашето пристигане! Погледни как ни посрещат!
— Но това не може да е за нас! — каза Карол, но очите й искряха.
— Че за кой друг? — Лепски изду гръдния си кош. — Казвам ти, миличка, доброто ченге си има добри приятели. Браво! Това наистина е обслужване като за големи клечки.
Стюардесата ги приближи.
— Когато се приземим, г-н Лепски, ще дойде стюардеса да ви отведе до митницата.
Лепски й се усмихна лъчезарно.
— Благодаря ви. И благодарности за приятното пътуване. — И като се обърна към Карол, каза: — Видя ли? Голяма работа!
Веднага щом като самолетът се приземи, Лепски — който никога преди не се бе чувствал толкова важен — с козметичното куфарче в ръка и последван от Карол, беше първият пътник, който излезе на платформата в горния край на стълбата, бързо прилепена към изхода на самолета.
Той погледна надолу към репортерите, фотографите, телевизионния екип с камерите и към трите елегантни дами с букетите. Лъчезарно се усмихна и помаха с ръка, Карол — следвайки примера му и чувствайки се като жената на Президента — също помаха.
Господи! Какво истинско, страхотно посрещане! — помисли си Лепски. — Нед Джейсън се беше отплатил богато.
Тогава усети рязко потупване по рамото. Като се огледа видя един развлечен мъж с брада, облечен в Левис и фанела, който го гледаше ядовито.
— Бихте ли се отдръпнал настрани, сър — каза човекът с плътен, чуждестранен акцент. — Задържате членовете на балетната трупа на Болшой театър.
Лепски никога не бе чувал за балета на Болшой, но Карол знаеше за тях. Тя веднага се досети какво е обяснението за това посрещане и какъв ужасен гаф правеха те. Като грабна Лепски за ръката тя фактически го прехвърли през стълбата надолу до настилката на пистата, после го замъкна зад телевизионните камери.
И двамата спряха, за да погледнат назад.
Развлечените на вид млади хора излизаха от Боинг-а, махаха и се смееха, докато камерите се въртяха, а трите дами им поднасяха букетите.
— Глупак! — изсъска Карол. — Трябваше да се досетиш!
Една усмихната стюардеса се изправи пред тях.
— Г-н и г-жа Лепски? — попита тя.
— Да… да — каза Лепски, а гръдният му кош беше спаднал.
— Моля, последвайте ме до митническата служба. Багажът ви няма да се забави.
Е, поне Джейсън се беше постарал, помисли си Лепски, като вървеше с козметичното куфарче, а Карол пристъпваше до него.
Доста преди пътниците да напуснат Боинг-а, семейство Лепски бяха отведени до гишето за паспортна проверка. Щом като служителят пое паспортите им, той се обърна към един цивилен със сурово лице, промърмори му нещо и човекът приближи към тях с протегната ръка. Направи цяла реч на френски, която мина точно над главата на Лепски, но той извика на лицето си това, което се надяваше да мине за интелигентна усмивка, ръкува се и мина към митническата проверка.
— Куфарите ви чакат — каза стюардесата. — Няма проблеми, г-н Лепски.
Двама митнически служители се усмихнаха топло на Лепски, после на Карол.
— Добре дошли в Париж, сър — единият от тях проговори на английски. — Приятно прекарване! — и той им махна да минат.
Лепски грабна двата сини куфара, а на Карол остави козметичното куфарче. Минаха в претъпкания салон за пристигащи.
— Сега какво следва? — попита Лепски като остави куфарите.
— Ще вземем такси. Аз отивам в тоалетната. Ти организирай таксито.
— За какво ти трябва тоалетна пък сега? — попита Лепски, притеснен, че ще остане сам.
— Лепски! Намери такси! — и Карол се отдалечи.
Лепски изду бузи. Огледа се. Къде ли, по дяволите, човек можеше да намери такси? Виждайки един пълен, възрастен мъж да чака, той го приближи.
— Къде е стоянката за таксита, приятелю?
Пълният господин го гледаше втренчено.
— Не разбирам английски — каза той на френски и се отдалечи.