Лепски изрьмжа и се огледа безпомощно. Никой ли от тези мизерници не говори английски?
Мъж в униформа мина покрай него. Лепски го сграбчи за ръката.
— Такси, приятелю. Къде, по дяволите, мога да намеря такси?
Човекът направи рязко движение с палеца си в източна посока и си тръгна. Лепски реши, че ще е по-безопасно да си остане където си е. Карол все щеше да се върне при него. Като си мърмореше, той започна да чака.
Пиер и Клодет Дювин бяха в центъра за пристигащи още от 10.30 часа. Когато Лу Брейди им се обади, те си бяха легнали. Точно бяха експериментирали с една нова поза, но и двамата бяха решили, че не си струва усилието. Пиер много четеше американски булевардни книжлета и все търсеше нови идеи за това как да достави удоволствие на Клодет. Беше я оставил в едно твърде недостолепно положение, за да вдигне телефонната слушалка. Той изслуша краткото съобщение на Брейди, после се търколи от леглото.
— Бизнес, гълъбче. „Шарл де Гол“, единадесет часа.
Клодет изстена.
А сега стояха в залата за пристигащи, и търсеха с очи семейство Лепски. Пиер беше наел Мерцедес 280 SL, който беше паркирал отвън на паркинга. След като бяха стояли и чакали някъде около четиридесет минути, Пиер побутна Клодет.
— Ето ги. Тръгвай.
Той беше видял как Карол се отдалечава към дамската тоалетна в ръка с козметичното куфарче. От това, което Брейди беше описал, куфарчето не можеше да се сбърка.
Клодет се впусна в действие. Отиде до мястото, където стоеше Лепски, и когато точно щеше да го подмине, тя политна към него, сякаш се беше подхлъзнала.
Лепски, винаги с много бърз рефлекс, я хвана и изведнъж пред себе си видя най-сексапилната жена, която бе виждал. Морско-зелените очи на Клодет го гледаха с весело блещукане.
— Извинете ме — каза тя на идеален английски. — Винаги падам върху красиви мъже.
Ах, веселият Париж! — помисли си Лепски. — Ах, Господи! Наистина съм тук!
— Аз нямам нищо против, красавице. Аз бих направил същото на ваше място.
Клодет се засмя. Тя имаше плътен, мек смях, който тя бе култивирала, знаейки, че малко мъже могат да му устоят.
— Току-що ли пристигате?
— Да. Жена ми отиде до тоалетната. А аз търся такси.
— Това не е проблем. Аз съм Клодет Дювин. Съпругът ми е някъде тук. — Клодет трепкаше с дългите си, изкуствени мигли срещу Лепски.
— Том Лепски. От къде да взема такси?
Тогава Пиер реши, че е време да се включи в играта. Той приближи до Клодет.
— Не пристигнаха — каза той на английски. — Предполагам, че са променили решението си.
— Запознай се с Том Лепски, Пиер — каза Клодет като по команда. — Това е съпругът ми.
Лепски изгледа хубавия, добре облечен мъж и се ръкува.
— Г-н Лепски току-що е пристигнал. Безпокои се дали може да намери такси — каза Клодет с усмивка. — Дали не можем да ги заведем с колата до Париж?
— Какво толкова трудно има в това? — попита Пиер. — Къде ще отседнете, г-н Лепски?
— Хотел „Екселсиор“ — отговори Лепски след леко колебание. Карол му беше повтаряла и повтаряла името на хотела, но той все пак не беше сигурен.
— „Екселсиор“! Но ние също там сме отседнали! — извика Клодет. — Трябва да дойдете с нас!
Тогава дойде и Карол. Запознаха се. За един кратък момент, Карол изгледа Клодет подозрително. Беше толкова шик, и толкова сексапилна, но като видя Пиер — блестящ като филмова звезда — тя се успокои.
И Пиер, и Клодет погледнаха козметичното куфарче, което Карол носеше. Те си размениха триумфиращи погледи. Куфарчето, за което Брейди така се безпокоеше, беше минало през митническата проверка безшумно. Сега, на тях им оставаше само да го изманеврират през швейцарския митнически контрол.
Пиер, с Карол до него, подкара към магистралата, а оттам по посока на Париж. Лепски и Клодет седяха отзад.
И Пиер, и Клодет включиха професионалния си чар. Пиер обясни, че са във ваканция. Живееха в Довил, но бяха дошли за няколко дни в Париж, а после щяха да се отправят на юг. Чарът им, който с лекота струеше от тях, като с мека завивка покориха двамата Лепски.
Като стигнаха до хотел „Екселсиор“, Пиер пое товара от раменете на Лепски: той ги регистрира, като попълни картата, изпрати ги до тяхната стая и даде бакшиш на носача, точно когато Лепски се чудеше колко да му даде.
— Сега, вие двамата, мили мои, сигурно сте изтощени — каза Клодет. — Защо не си подремнете? Слушайте, какво ще кажете да се срещнем около осем часа довечера? — тя се усмихна на Карол. — Освен ако нямате нещо друго да вършите. Толкова ще се радваме да ви покажем нощния Париж, тъй като това е първото ви посещение тук. Бъдете ни гости!
— Толкова ще ни е драго! — каза Карол. — Много мило от ваша страна!