— Тогава, нека да се срещнем в салона долу в осем.
— Толкова са милички! — каза Карол като останаха сами. — О, Том! Имаме късмет, че срещнахме такива чудесни хора!
— Той е много сладникав. Това дали се случва на всички, които идват в Париж?
— О, Том! Не можеш ли да изоставиш отегчителния си полицейски манталитет? Французите са галантни. Помниш ли Морис Шевалие?
— Ти нали го помниш — каза Лепски, като гледаше към двойното легло. — Хайде да спим — и започна да се съблича.
Карол отиде до големия прозорец и дръпна завесите настрани. Погледна надолу към булевард Шан-з-Елизе, гъмжащ от движение, Триумфалната арка, оживените кафенета, и хората, излезли да се разходят на слънце. Тя дълбоко пое въздух.
Париж! Такъв какъвто го бе виждала в мечтите си!
Обърна се и видя Лепски на леглото, който й правеше знак да дойде при него. Тя дръпна ципа на роклята си, пусна я да падне на пода, и се хвърли към него.
— О, Том! Това ще е най-прекрасният период от живота ни! — възкликна тя, докато той разкопча и хвърли сутиена й и смъкна гащетата й.
След една отлична вечеря от омари, за която Пиер настоя да плати, в малък ресторант близо до моста Алма, той също настоя да вземат „Бато-Муш“ и да видят Париж откъм Сена. Качиха се на корабчето и след като заеха хубави места, се отпуснаха спокойно, възхищавайки се на красотата на мостовете, на Лувъра и на окъпаната в светлина Нотр-дам.
На връщане Лепски случайно попита Пиер в каква сфера на дейност е зает. Лепски, с полицейския си опит, винаги се интересуваше как другия си изкарва прехраната.
— Антики — каза Пиер. Той наистина имаше като прикритие магазин за старинни вещи в Довил, в който работеха две възрастни сестри с много опит. — Аз съм това, което хората наричат „брокер по предмети на изкуството“; давам съвети на тези, които искат да си купят истински ценности. Струва си.
— Антики, а? Какво ще кажеш за тази открадната руска икона? Мислиш ли, че ще може да се продаде?
Пиер поклати глава.
— Много малко е вероятно. Прекалено позната е. Разбира се, има тайни колекционери, но мисля, че дори за тях ще бъде твърде опасно. Разбрах, че в Щатите е причинила голяма възбуда.
Лепски се засмя.
— Я, повтори пак. Възбуда, казваш? На Президента му е причерняло. Има награда от 200 000 долара за откриването й. Веднага след като откриха, че е открадната всички изходни пунктове от Щатите бяха затворени. Всеки един полицай и всички от ФБР са заети с търсенето й. Радвам се, че съм в отпуска.
Пиер усети, че обувката на Клодет леко докосна крака му. Тя и Карол седяха зад двамата мъже.
— Пиер защо не заведем Карол и Том в „Крейзи Хорс“? — попита тя.
Като реагира незабавно на сигнала й, Пиер обясни, че „Крейзи Хорс“ е заведението с най-добрия стриптийз в града и Лепски реагира на това като бик на червено.
Представлението в „Крейзи Хорс“ беше всичко, което Пиер бе обещал, а момичетата наистина бяха прелестни. Карол реши, че това беше ваканция и за Лепски, а не само за нея, така че му разреши да се забавлява. Само предупредително потупваше ръката му, когато подсвирванията му караха глави да се обръщат, а момичетата на сцената се кискаха.
Около 2 часа през нощта, четиримата си тръгнаха обратно към хотела. Уговориха се да се срещнат за един лек обяд, а после момичетата да отидат да пазаруват. Пиер, който хитро намигна на Лепски, каза, че те ще се разходят с колата през Булонския лес. Това Лепски прие като обещание за по-интересни забавления, отколкото разходката с кола из гората.
Когато бяха вече в спалнята си, Пиер и Клодет се спогледаха.
— Нещо притеснява ли те, миличка. Какъв беше този знак на корабчето?
Клодет събу обувките си като ритна във въздуха, а после се просна на леглото.
— Тази руска икона, за която си говорихте с Том. Я ми разкажи нещо повече за нея.
Пиер седна и запали цигара.
— Приема се, че е най-старата известна икона, която струва милиони. Била е блестящо открадната от Музея за изящни изкуства във Вашингтон преди около три дни. Реакцията е била много бърза. Както каза Лепски, няма начин да се изнесе в Европа. Някой таен колекционер би могъл и да я купи.
— Ако беше у тебе, би ли могъл да я продадеш?
Пиер я изгледа.
— Какво става в тази твоя умна главица?
— Би ли могъл да й намериш пазар?
— Не може да е в обществото, в което се движим, миличка. Разбира се, винаги може да се намери пазар за уникална ценност като тази, но нямам такива контакти, които могат да намерят поне четири милиона долара. Но както и да е, иконата не е у мен.
— Ти каза, че била блестящо открадната.
— Да, така е. Кражба, дето може един път през живота да ти се случи.