Клодет се повдигна на лакти и погледна Пиер.
— Кой би могъл да организира такава кражба, съкровище?
Дълго време, Пиер остана неподвижен, после очите му светнаха.
— Ти, прекрасно, мило същество! Ами, разбира се! Ед Хадън! Кой друг? — Той скочи на крака. — Брейди! Козметичното куфарче! Господи, боже мой! Иска ми се да се обзаложа, че иконата е точно тук, в този хотел!
Клодет се разсмя.
— И аз се обзалагам за това, съкровище.
Пиер започна да крачи из стаята, като удряше дланта на едната си ръка с юмрука на другата.
— Каква красива идея! Да хванеш едно ченге да ти я пренесе тайно извън страната! Хадън! Той е блестящ! Миличка! Ти си най-умната от всички умни!
— Лу иска ние да се погрижим куфарчето да мине през швейцарската митница. Това трябва да означава, че той Има клиент в Швейцария. Кой ли е?
— Чакай — Пиер седна, смачка угарката и запали друга цигара.
Клодет се просна обратно по гръб на леглото, затвори очи и зачака.
Най-после Пиер каза:
— Единственият човек, за когото знам, че живее в Швейцария и който има толкова пари, е Херман Радниц. Той би могъл да е клиентът.
Клодет отвори очите си.
— Това не е ли онзи ужасен човек, на когото веднъж продаде картина?
— Точно той е.
— Ако предположим, че имаме иконата, би ли могъл да се споразумееш с него?
Пиер се колебаеше.
— Може би. Знам със сигурност, че той се интересува от руско изкуство. Ако той е клиентът на Хадън, зависи колко иска Хадън. Ако трябва да гадая — осем милиона. Ако някой предложи иконата на Радниц за пет милиона…
Клодет стана, изправи се на крака, дръпна ципа на роклята си и внимателно я сгъна.
— От нас се иска да разменим куфарчетата, нали? Лу ще ни изплати някакви си жалки двадесет хиляди швейцарски франка и разходите. А той и Хадън ще спечелят милиони. Когато разменим куфарчетата, иконата ще е у нас. — Тя погледна Пиер. — Бихме могли да живеем в разкош с такива пари години наред.
— Не се вълнувай прекалено за това, мила Трябва да помислим и за последиците. Ще играем двойна игра и на Лу, и на Хадън. Повече никога няма да ни включат в техния бизнес.
— Дали това би имало значение ако притежаваме пет милиона долара?
— Тук си права, но не знаем дали иконата е в куфарчето, нито пък знаем дали Радниц е клиентът.
— Помисли си, съкровище. Аз ще взема един душ. Утрото е по-мъдро от вечерта. Имаме много време.
Когато тя влезе в банята, умът му заработи. Да си представим само, мислеше си той, че иконата наистина е в козметичното куфарче на Карол Лепски. Какво биха му направили Лу или Хадън ако той ми изиграе тази двойна игра? Те не биха могли да отидат и изпеят на ченгетата без самите те да пострадат. Не бяха и главорези — не биха опитали отмъщение по подобие на мафията Не, нямаше какво да направят освен да приемат неизбежното.
Тогава острият ум на Пиер се върна към Радниц. Нека предположим, че Хадън е направил сделка с Радниц. Пиер на можеше да се сети за никой друг колекционер с интерес към руското изкуство, който да има резиденция в Швейцария, а и милиони за харчене. Трябва да е Радниц.
Този човек беше опасен. Пиер беше чувал слухове, че Радниц веднъж е наел професионален убиец. Трябва много да се внимава как ще се разговаря с Радниц.
Пет милиона долара! Толкова голяма сума си струваше всякакъв риск!
Първо, трябва да се увери, че иконата е в куфарчето. При първа възможносг трябва да го разгледа. Ако види, че иконата е там, тогава може да се свърже с Радниц, който сигурно ще се съгласи на сделката, щом цената е добра.
Дори и когато Клодет с много любов го взе в прегръдките си, Пиер не можа да заспи. Мисълта за това да притежаваш пет милиона долара, завинаги да си освободен от дългове, правеше невъзможно заспиване-то.
Все още беше буден когато телефонният звън го изправи в леглото. Погледна часовника. Беше 3.30 през нощта.
— Разговор за вас, сър — каза операторката. — Обаждат се от Ню Йорк.
Клодет се събуди и светна нощната лампа.
— Пиер? Тук е Лу.
— О, здравей, Лу. Точно мислех да ти се обадя.
— Е, не се обади, така че аз ти звъня! — имаше раздразнение в гласа на Брейди. — Какво ново?
— Няма проблеми — Пиер беше предпазлив, тъй като знаеше, че говорят по открита линия. — Приятелите ни са истински приятели вече. Няма проблеми.
— Защо не позвъни по-рано? — Сега вече в гласа на Брейди имаше яд. — Сигурен ли си, че няма проблеми?
— Сигурен съм.
— Добре. — И телефонът изключи.
— Беше Лу — каза Пиер като слагаше слушалката. — Изглежда загрижен. Миличка, мисля, че правилно си познала.
Клодет се сгуши в него.