— Аз просто знам, че съм познала. — Ръцете й се плъзнаха и го обвиха. — Покажи ми как един милионер прави любов.
Пиер й показа.
Глава 6
В ръце с леко куфарче с вещи за едно преспиване и с пакет, увит в хартия за опаковане на подарък, Ед Хадън взе такси от летище „Кенеди“ до хотел „Шератон“, където намери Лу Брейди, прихванал чаша с шотландско уиски с лед.
Просто за разнообразие, Брейди беше със собствената си външност, облечен в тъмен следобеден костюм, косата му — с прическа „канадска ливада“, финото му лице беше бледо, а тъмните му очи — будни и живи. Той вдигна ръка и Хадън дойде при него. Брейди даде знак на сервитьора. Хадън си поръча чаша неразредено американско уиски — бърбън.
— Нещо ново? — попита, като запали пура.
— Говорих с Дювин преди… няма и час. Никакви проблеми — каза Брейди. — Той сигурно се справя с работата прекрасно. Казва, че двамата с Лепски сега вече са като стари приятели. Не е имало никакви проблеми с френската митница.
Сервитьорът донесе питието на Хадън. Когато се отдалечи, Хадън отпи, а после рече:
— Това са добри новини. Сега остава швейцарската митница.
— Пиер ще ги закара с колата до Монако, а после до Монтрьо. Ще се насочи към някой от по-малките пропускателни пунктове. Той знае какво прави.
— Видя ли вестниците? — Хадън дръпна от пурата си.
— Да-а. Много шум, много врява.
— Новина от първа страница, дори и във вестниците на континента.
— Е, ние го очаквахме.
— Да — Хадън довърши питието си. — У мене е копието на козметичното куфарче. — Той кимна към пакета, сложен в краката му. — Ти ще го занесеш до Монтрьо… нали така?
— До хотел „Палас“ в Монтрьо, където го предавам на Дювин, а той ще го подмени. Нещо притеснява ли те, Ед?
— Може да създаде проблеми, Лу. Мъж да носи дамско козметично куфарче — може да привлече вниманието на ченгетата.
Брейди се засмя.
— Помислих за това. Приятелката ми идва с мен.
Хадън го изгледа.
— Не знаех, че имаш приятелка.
— О, да, имам. Готино парче е. Извън себе си е от радост, че ще ходи в Швейцария — мъничкият й ум не може да го побере.
— Можеш ли да й се довериш? Знаеш жените как обичат да дрънкат празни приказки. Не могат да си мълчат дори и за интимния живот.
— Не бива да се безпокоиш за Маги. Толкова е тъпа, че мисли Ричард Никсън за естраден певец. Прави точно това, което й кажа да прави.
Хадън вдигна рамене.
— О’кей. Това е добър начин да се пренесе куфарчето в Швейцария. А какво ще кажеш да Дювинови?
Брейди довърши питието си.
— Какво искаш да ти кажа за тях?
— Цялата тази публичност. Всеки един вестник в света публикува снимка на иконата, както и описание, а и колко струва. В самолета започнах да мисля. Би ли казал, че Дювинови са умни и находчиви?
— Не можеш да намериш по-находчиви. Затова ги използвам.
— Мислиш ли, че са толкова хитри, че да се досетят какво има в козметичното куфарче?
Брейди трепна и в погледа му се появи безпокойство.
— При цялата тази гласност — продължи Хадън, — дойде ми на ум, че ако са чак толкова находчиви, те могат и да познаят. Ние им плащаме само двадесет хиляди швейцарски франка плюс разходите, а пък има награда от двеста хиляди долара. Ти ги познаваш. Аз не. Мислиш ли, че можем да им вярваме и няма да ни изиграят някоя двойна игра.
Малки капчици пот избиха по челото на Брейди.
— Не знам. Те винаги имат дългове. Двеста хиляди ще бъде страхотно изкушение. — Помисли малко, после поклати глава. — Не. Ако предявят претенции за наградата, френската полиция ще ги разследва, а това е нещо, което Дювинови не могат да си позволят. Участвали са в какви ли не обири. Не, сигурен съм, че няма да посмеят да поискат наградата.
— Нека отидем една стъпка по-нататък — каза Хадън. — Но първо да си поръчаме по още едно питие.
Брейди направи знак на сервитьора, който им донесе същото, което пиеха преди.
— Давай нататък — каза Брейди притеснено, когато сервитьорът се отдалечи.
— Те ще направят размяната на куфарчетата. Представи си, че като вземат куфарчето от Лепски, те изчезнат. Имат ли някакви големи контакти? Някой, на когото да продадат иконата?
Брейди извади носна кърпа и избърса челото си.
— Съмнявам се. Дювинови се занимават с дребни риби. Няма някой с милиони за харчене.
— Чудил ли си се кой е клиентът на Кендрик? — попита Хадън.
Брейди кимна.
— Би могъл да е само Херман Радниц… нали?
— И моите мисли се движат натам. Отговаря на условията: Кендрик е имал сделки с него. Има вила в Цюрих. Интересува се от руско изкуство и има пари. — Хадън замълча, а после попита. — Знаеш ли дали Дювин някога е имал контакт с него?