Мъничко яростно пламъче заигра в очите на Радниц и веднага изчезна.
— Никой друг не може да го построи за по-малко и във всеки случай, не може да го построи така добре, както аз мога.
— Аз съм съвсем сигурен, че това е вярно, но моите хора са трудни. Те си правят проучванията, въпреки това, което аз ги съветвам. И така, има забавяне. Аз съм уверен, че няма да мине много време и нещата ще се уредят във ваша полза.
На вратата се почука и влезе Митен.
— Обядът е сервиран, господа — съобщи той.
Стридите бяха сочни, а яребицата — безпогрешна, сервирани с вино Марго от 1959 г., последвани от сирена и шампанско.
Докато двамата мъже се хранеха, Радниц говореше с лекота за това и онова, без да се връща към бизнес разговори, но Вреншчов знаеше, че след обяда, него ще го притиснат. Миналите му сделки с Радниц бяха едно предупреждение, че Радниц е безмилостен когато води преговори и ще трябва да пипа с меки ръкавици.
Накрая, двамата мъже се върнаха в кабинета, седнаха с бренди и пури в ръце и тогава Радниц откри огън.
— Ние с тебе, Василий, сме имали щастливи и доходни връзки — каза гой, като гледаше втренчено с прикритите си от клепачите очи. — Драмата заедно сме изработили четири сделки. В банковата ти сметка са приведени някъде около деветдесет хиляди швейцарски франка като комисиони, за които твоите господари не знаят нищо.
Вреншчов се усмихна. Беше стрелян заек и не реагираше на никакви намеци или шантажи. Номерирана сметка, без име, в швейцарска банка, даваше пълна сигурност.
— Моите хора не знаят нищо за швейцарската ми сметка и ще продължават да не знаят за нея, г-н Радниц.
Радниц си даде сметка, че този усмихнат руснак не става за шантаж. Кимна и смени тактиката.
— Ако се добера до договора за Казанския язовир чрез теб, Василий, мисля, че ти обещах четвърт милион швейцарски франка.
Вреншчов отново се усмихна.
— Това беше вашето любезно предложение, и можете да сте сигурен, че правя всичко, което е по силите ми във ваша полза, но — както вече казах — моите хора настояват да получат и други оферти.
Радниц с внимание разглеждаше края на пурата си, а лицето му — наподобяващо жаба — беше безизразно.
— Струва ми се — каза той накрая, — че е необходим един лост, за да обърне твоите господари на моя страна.
— Лост ли? Това, аз не разбирам.
— Иконата на Екатерина Велика — каза Радниц, като наблюдаваше Вреншчов отблизо, но пълният руснак само повдигна вежди.
— А, да — каза той. — Чувам, че била открадната от изложбата във Вашингтон. Какво общо може тя да има с Казанския язовир?
Радниц контролираше нетърпението си.
— Твоите господари трупат значителен политически капитал от тази кражба. Тя е поставила Президента в много неудобно положение. Популярността му спадна. Световната преса е критично настроена към него. Той е взел незабавни мерки иконата да не напусне Щатите и като е затворил изходните пунктове причинява значителни неудобства на обществеността и хората вече протестират, като обвиняват Президента. Разбирам това от тяхна гледна точка. Много малко са американците, де го им пука за някаква руска икона, а закъсненията и проверките на багажа по летищата, ограниченията на корабите и тьй нататък — всичко това прави Президента непопулярен.
— Това е за съжаление — каза Вреншчов с хитра усмивка. — Но какво общо имат неприятностите на вашия Президент с моите хора?
— Хайде, хайде, Василий, знаеш много добре, че всяка неприятност, която засяга Президента, е радостна новина за Кремъл.
Вреншчов се изсмя — рязък, гърлен звук.
— Между нас да си остане, г-н Радниц, бих казал, че сте прав.
— Беше съобщено, че Президентът е уведомил вашия Премиер, че иконата е все още в Щатите, и няма да мине много време, и ще я намерят.
— Да, това е така. „Правда“ публикува в резюме разговора, но могат да минат месеци, дори години, ако крадецът е готов да чака — Вреншчов поднесе чашата с брендито под дебелия си нос, като вдъхваше аромата. — Възможно пи е тези проверки при излизане от страната, които забавят пътуващите, да продължават безкрайно, докато се намери иконата?
— Не. Бих казал, че проверките ще продължат поне един месец, причинявайки все нови неприятности на Президента, а после те постепенно ще бъдат отменени под натиска на оплакванията от хората.
— Това ще е шансът на крадеца?
— Не. Ще има проверки на място, внезапни обиски. Той ще трябва да е с много здрави нерви, за да опита да изнесе тайно иконата зад граница.