— О’кей, ще приемем, че съм ги прочел — прекъсна го Холц, обърна се, и излезе от кабинета. Върна се в колата си.
А сега — към вилата на Радниц.
Пътуването до вила „Хелиос“ му отне доста време. Холц беше вбесен от плътния поток от пълзящи коли, но внимаваше да контролира нетърпението си. Никак нямаше да е добре да се блъсне в някой, но имаше моменти когато с мъка въздържаше злия си нрав, а му се искаше да викне на шофьорите, които се опитваха да се промъкнат край него, опитваха се да се надлъгват със светофарите, или пък се опитваха да се вмъкнат в потока откъм странични улички.
Беше малко след четири следобед, когато приближи и спря пред внушителния портал на вилата, въпреки че Холц не беше впечатлен. Начинът, по който големите магнати правеха шоу от богатството си, го отегчаваше. Като се качваше по мраморните стълби той се чудеше как някой може да живее в такъв показен стил.
Митен отвори входната врата и леко се поклони.
— Г-н Холц?
— Да. — Холц гледаше възрастния човек с презрение: роден лакей, раболепна душа, мислеше си той.
— Моля ви, влезте. Г-н Радниц е зает, но ще ви приеме след малко.
Холц последва възрастния човек в голямо помещение, обзаведено с безценни старинни вещи.
— Може би кафе, чай, или някакво питие докато чакате, г-н Холц? — попита Митен.
— Не, нищо! — рязко отвърна Холц и като прекоси помещението, отиде до прозореца и се загледа навън към обширните площи с добре поддържаната трева, дърветата, храстите, отрупани с цветове и големия плувен басейн.
Митен тихичко се оттегли, като затвори вратата след себе си.
Холц остана до прозореца. След няколко минути видя един здраво сложел мъж, облечен в черен анцуг, да минава през тревата. След него вървяха други двама, също така с мощна физика и облечени по подобен начин. И тримата изчезнаха зад ивица от високи, цветни храсти. Холц отбеляза това със саркастична усмивка. Бодигардовете на Радниц, помисли си той. Е, те всъщност изглеждаха добри за такава работа. Той си помисли, че човек като Радниц, с неговото положение, автоматично започваше да харчи пари за бодигардове повече от уважение към себе си, отколкото за да бъде предпазен.
След половин час Митен отвори вратата.
— Г-н Радниц ще ви приеме сега. Моля, последвайте ме.
С опакованото в ръце козметично куфарче, Холц последва Митен да кабинета на Радниц.
Радниц, седнал зад разхвърляното си бюро, с пура между дебелите си пръсти, загледа този висок, слаб мъж изпитателно и с интерес когато влезе в стаята. Наблюдаваше котешката му походка, докато Холц се приближаваше към бюрото.
Радниц, който беше много проницателен когато преценяваше хората, веднага направи заключение, че този човек може да се съпостави с нивото на Лу Силк. Тъй като Густав Холц го беше препоръчал, Радниц не се и съмняваше, но искаше да види с очите си.
На свой ред, Холц огледа Радниц. Да, мислеше си той, това беше човек, с когото той можеше да работи. Описанието на чичо му за сила, власт и липса на всякаква милост не бяха преувеличение.
— У вас ли е куфарчето? — попита Радниц с твърдия си, гърлен глас.
— Да, сър — и Холц постави пакета на бюрото.
— Добре ли е направено?
— Не зная, сър. Вайдман, който го е направил, каза, че е добре. Той и чичо ми са обсъждали въпроса. На мене ми беше казано само да ви го донеса. Не съм проверявал дали е добре.
— Щом чичо ви е доволен и аз съм доволен — Радниц всмукваше от пурата си. — Седнете.
Холц седна на стол близо до бюрото му.
— Сега вече сте член от моя екип. Чичо ви гарантира за вас. Той обясни ли ви какви ще са задълженията ви?
Холц наклони глава.
— Може да нямате какво да нравите седмици наред, но след това може да получите задача. Винаги трябва да сте на разположение. Ще ме информирате къде мога да се свържа с вас само за минута. Разбрано ли е?
Отново Холц наклони главата си.
— От сега нататък вие сте моят платен убиец. Чичо ви сигурно ви е казал условията на заплащане. Доволен ли сте?
— Да, сър.
— Нямате колебания да приемете този пост?
В очите на Холц се появи лек израз на досада.
— Защо да имам, сър?
— Нали разбирате непосредствената ви задача?
— Чичо ми каза, че трябва да отида в хотел „Монтрьо Палас“ в Монтрьо, и да разменя това козметично куфарче с подобно, което е притежание на г-жа Лепски.
— Точно така. Как ще го направите?
— Лепски ще пристигнат’ в хотела след шест дни. Аз ще пристигна два дни преди тях. Чичо ми вече е запазил стая за мене на същия етаж, както и тяхната резервация. Ще чакам удобен случай и ще направя размяната.