— Мислите, че можете да го направите?
Отново в очите на Холц се появи израза на лека досада.
— Нямаше да съм тук, сър, ако не бях сигурен.
На Радниц му хареса тази увереност. Кимна с одобрение.
— Когато вземете куфарчето на г-жа Лепски, трябва веднага да ми го донесете тук.
— Разбирам, сър.
— Имате три дни преди да отпътувате за Монтрьо. В хотел „Идън“ ви е запазена стая. Какво ще правите докато чакате?
— Ще се уча да отварям врати на хотелски стаи. Чичо ми даде името на един ковач, който ще ме учи на това. Това е нещо, което трябва да науча. Ако не мога да отворя вратата на спалнята на г-жа Лепски, няма да мога да взема куфарчето.
Радниц кимна.
— Вашият чичо е забележителен човек. Мисли за всичко. Вярвам, че ще достигнете неговия стандарт.
— Да, сър.
— Много добре. Сега сте свободен да правите каквото смятате за необходимо. След седмица ще ви очаквам тук с козметичното куфарче на г-жа Лепски. Ако се провалите, няма да имам повече нужда от вашите услуги. Разбирате ли?
— Да, сър — и Холц се изправи.
— От чичо ви разбрах, че сте в състояние много добре да се погрижите за себе си — каза Радниц с хитра усмивчица. — Макар, че обикновено вземам на сериозно мнението на чичо ви, понякога предпочитам да проверя това мнение. Имате ли нещо против да направим един тест да видя как се предпазвате?
Погледът на Холц се замъгли.
— Защо да имам нещо против? — отговори той със студен равен глас.
— Тогава, бъдете така добър и си направете една разходка до езерото. — Радниц помаха към отворения френски прозорец. — Искам сам да се уверя дали можете да се пазите добре.
— Ако това е вашето желание, сър, то аз, разбира се, ще направя това, за което ме молите — Холц замълча и погледна Радниц втренчено. — Предполагам, че тримата тъпаци, които вероятно са ваши бодигардове и сега се крият ей в онази редица храсти, ще се опитат да ми смачкат малко фасона за ваше удоволствие. Това е разбираемо, сър, но трябва да ви кажа, че не си играя. Преди да изляза и отида там, трябва да ви попитам дали имате удобно място да погребете тези трима тъпаци?
Радниц трепна.
— Да ги погребем? Какво искате да кажете?
Холц се наведе, повдигна десния си крачол, и блестящото острие на ножа блесна в ръката му. Движението беше така дълго, че Радниц застина, а жабешките му очи се отвориха широко.
— Виждате ли, сър, не обичам да си играя само на боричкане. Когато трима силни мъже се опитат да ме обградят, аз ги покосявам — каза Холц тихо. На устните му играеше саркастична усмивка. — Вие не бихте ги наели ако нямахте доверие в тях, че ще ви пазят. Ще бъде жалко да ги загубите, но също ще бъде неприятно на някой от слугите ви да ги погребва. Аз не се занимавам с погребения. Аз само се занимавам с отстраняване. — Взря се в Радниц, а от очите му струеше злоба. — Все още ли желаете да се поразходя до езерото, сър?
Радниц дълго остана неподвижен, взрян с широко отворени очи в този човек и в ножа му, после се съвзе.
— При тези обстоятелства, мисля, че такъв тест няма да е необходим сега — каза той. — Върви и се учи как да отваряш хотелски стаи, после иди в хотел „Мон-трьо Палас“ и се върни с куфарчето при мене.
— Да бъде както желаете, сър — каза Холц, като прибираше ножа в калъфа. После взе пакета, като леко кимна на Радниц и излезе от стаята.
Радниц загаси пурата си. Чувстваше, че леко го тресе. Сякаш самата Смърт беше излязла от стаята, а Радниц се страхуваше от смъртта — единственото нещо, от което той наистина се страхуваше.
Глава 7
Лу Брейди издаде стон на отчаяние като видя Маги Шулц да влиза в салона за регистрация на заминаващите пътници на летище „Кенеди“. Чернокож носач буташе след нея количка за багаж, на която имаше два големи куфара и синьо козметично куфарче.
Той я настигна с четири широки крачки.
— Ти какво си мислиш? Казах ти да си приготвиш лек багаж, за бога!
Маги Шулц беше нещо много специално като жена. Където и да отидеше, тя беше сензация за мъжете. Дори и сега, с опашките пред гишетата за регистрация, те обръщаха глава, а някои даже тихичко изсвириха.
От която и страна да погледне човек, Маги не беше само красива. Сексапил струеше от нея и се изливаше като петмез от буркан. Беше руса, с гъста копринена коса, а тялото й беше с такива съвършени пропорции, че фотографите от модните списания, тези от „Плейбой“, „Пентхауз“ и, разбира се, от порноизданията, се биеха за нея. На лицето й винаги стоеше израз, който сякаш казваше: „Моля те, помогни ми“ и това вдигаше кръвното налягане на мъжете.
— А, ето те и тебе, котенце — извика тя и обвивайки ръце около Брейди, го целуна, като накара мъжката част от публиката наоколо да въздъхне от завист.