Брейди я избута настрана.
— Всичкия този скапан багаж! Не ти ли казах…
Тя сложи ръка върху устата му.
— Мили, нали не очакваш да се разхождам из Швейцария гола?
— О’кей, о’кей — Брейди овладя раздразнението си. — Сега, нали знаеш какво да правиш? Регистрирай багажа си, вземи куфарчето и мини през митницата. Ако ти задават въпроси, кажи им, че ще се срещнеш с приятели в Женева. Запомни ли?
— Да, котенце. А този мил човек ще се погрижи ли за останалия багаж?
— Той ще те изпрати до митническия контрол и ще изчака да минеш. Ще се срещнем в салона за заминаващите.
Тя отново го целуна, а после отиде до гишето и подаде билета си.
Брейди я наблюдаваше и видя как тя най-накрая се нареди на опашката за проверка на ръчния багаж.
Митническият служител огледа Маги когато тя дойде пред него. Божичко! — мислеше си той — какво ли не бих дал да мога да завлека това парче в леглото!
Маги, разчитайки мислите му, се обърна към него с голяма, сексапилна усмивка.
— Кажи, красавецо, женен ли си?
Митничарят примигна, после се ухили.
— Ами че да, мога да кажа, че съм.
— Колко се радвам. Ще ми претърсваш багажа, нали? Младите ергени винаги ме притесняват. На нас момичетата ни се налага да носим разни неща със себе си, но любезните женени мъже проявяват разбиране. — Тя му подаде комплекта с ключове. — Моля те, бъди така добър и ми отвори куфарите. С ключалките направо съм тъпа.
Поемайки ключовете, митническият служител се хилеше насреща й.
— Обзалагам се, че не сте глупава за разни други неща, госпожице — каза той, докато носачът поставяше куфарите на гишето.
— О, глупава съм. Направо съм завеяна. Майка ми казваше, че съм родена с тяло, но без мозък. Нали е ужасно да се каже това, но беше права.
Митническият служител отключи куфарите.
— Не мога да знам, госпожице, но със сигурност е била права за едното нещо — каза той и започна да проверява съдържанието на куфарите, като внимаваше да не размести нещо.
Брейди, застанал накрая на опашката, наблюдаваше всичко това. Видя, че Маги разговаря и се смее, толкова сексапилна и се радваше, че я беше взел със себе си. Видя как митничарят отвори козметичното куфарче, но Маги говореше и говореше и той съвсем набързо прегледа съдържанието. На Брейди му дойде наум, че Маги сигурно щеше да изнесе иконата, ако тя беше в козметичното куфарче. Каза си, че в бъдеще трябва по-често да използува сексапилния чар на Маги.
Наблюдаваше как Маги взе куфарчето, широко се усмихна на митническия служител и се отправи към салона за заминаващи. Тъмнокожият носач взе куфарите й и ги отнесе към количката.
След двадесет минути, Брейди се присъедини към нея.
— Той се държа чудесно — каза Маги. — О, толкова ме забавлява всичко това! А сега — Швейцария! Миличък, това е първото ми пътуване до Европа.
На тринадесетгодишна възраст Маги прелъстила един от учителите си. Него пратили в затвора, а нея дали „под опека“. След шест месеца тя избягала от дома и била поета от един възрастен, богат мъж, който харесвал младички, хубавички момичета. Той често си я представял като своя внучка. Беше останала с него докато навърши петнадесет години и понеже се отегчавала от постоянните му желания, тя се хванала с един цветнокож, който бил сутеньор на няколко момичета. Шест месеца тя вършела уговорената с него работа като обикаляла улиците, но решила, че това е много отегчително и не носи печалба, да не говорим колко е опасно. Тогава се преместила във Флорида, където през следващите две години била „момиче на повикване“ и направила доста пари, които харчела в този вид разкош, който — на нейната възраст — я задоволявал. Тогава срещнала един рекламен агент, който веднага схванал какъв потенциал има тя. Завел я в Ню Йорк и я запознал с много негови приятели, които й осигурили договори за снимки на модни издания. Ставала от леглото на единия, за да легне в леглото на другия и така докато станала на двадесет и една години. Тогава срещна Лу Брейди и се влюби в него — едно преживяване, което никога по-рано не й се беше случвало. Брейди й беше обяснил, че работи в сферата на продажбите на старинни мебели и това налага чести пътувания, но че няма да има нищо против тя да се премести в неговия апартамент в западната част на града и да се задоволи с това, че ще го вижда не много често. Освен това той я посъветва да продължи с работата си като фотомодел, тъй като не беше толкова богат, че да издържа двама. Любовта беше такова прекрасно нещо за Маги, че тя се съгласи. През следващите шест месеца тя беше виждала Брейди само десет пъти. Той все нямаше време и бързаше. Маги не го разпитваше. Тя беше доволна да го вижда, когато можеше да го вижда, поддържаше апартамента му в добър вид, готвеше му, когато той се прибираше вкъщи и продължаваше да изкарва добри пари като фотомодел на свободна практика. Внезапно, той й беше позвънил един ден, за да й каже, че заминава за Швейцария и не би ли искала тя да отиде с него? Едва ли не полудяла от радост, Маги бе извикала: